— О, моля ви, не искам да ви създавам проблеми…
Тя го спря с властно движение на ръката.
— Никакви проблеми не ми създавате, dottore. За това и дума не може да става. За мен ще е удоволствие. Едно много женско удоволствие… и много женски стил. — Тя кимна съчувствено. — Вие сте твърде зает с благородната си професия и не бива да се натоварвате с неща, които са в естествената област от задачи на жената. Най-добре е да дойда още днес следобед.
Господи, тази жена е тиранка, каза си ужасено Частити и хвърли бърз поглед към Дъглас. Той изглеждаше като ударен от гръм. Въпреки това се поклони и каза:
— Вие сте твърде добра, синьорина.
— О, моля ви, да оставим етикецията — помоли тя и се засмя афектирано. — Дъглас, трябва да ме наричате Лаура.
Той се поклони отново.
— Вашата помощ ще е добре дошла, Лаура.
Лъжец, помисли си гневно Частити. Лъже и скърца със зъби. Намесата на тази жена му е непоносима, но веднага е разбрал, че ако продължи да ухажва Лаура дела Лука ще има материална изгода. Тази жена няма никакъв талант за обзавеждане на лекарски кабинет, но може да му докара куп пациенти.
— Частити, скъпа…?
Младата жена се обърна стреснато.
— Да, татко?
— Току-що предложих на контесата да прекара Коледа с нас в Роумзи Мейнър. Естествено, с мис Лаура. По това време Лондон е обезлюден и много скучен. У нас ще има домашно парти, както винаги, нали?
— Да — отговори бавно Частити, за да преодолее учудването и колебанието си. — Разбира се, че ще има парти. Идеята ти е великолепна, татко. Много се надявам да приемете поканата, контесо.
— Много мило от ваша страна, мис Дънкан. — Дамата, естествено, се поколеба, както изискваше доброто възпитание. — С удоволствие ще дойдем, стига гостите ви да не станат твърде много.
— О, изобщо няма да ни притесните — възрази Частити с небрежен жест. — В къщата има достатъчно място. Колкото повече хора се съберат, толкова по-весело става.
Без да си остави време за размишление, тя се обърна към Дъглас Фарел.
— Снощи ми казахте, че няма да имате време да заминете за празниците в Единбург, нали? Не бихте ли желали вместо това да се присъедините за няколко дни към нашата малка компания? Баща ми отбеляза съвсем правилно, че по това време Лондон е пуст и мрачен.
Поканата за празниците беше идеалният случай да се сдобие със съпруга и с нови пациенти.
— Много ви благодаря, мис Дънкан, изключително любезно от ваша страна. Приемам поканата с удоволствие — побърза да отговори той и Частити се усмихна.
— Не би било лошо и ние да отхвърлим формалностите, Дъглас, след като се готвим да отпразнуваме Коледа в кръга на семейството.
Той се поклони церемониално.
— Благодаря, Частити. За мен е чест.
Младата жена остана с впечатлението, че докторът е някак объркан. Очевидно мислеше за нещо. Може би се питаше по каква причина бе дошла тази покана. Не биваше да разбере, че посредническата служба работи с пълна пара. Ако Лаура посветеше цялото си време на добрия доктор, каквото очевидно беше намерението й, лорд Дънкан можеше да прекарва много време насаме с контесата, без за се притеснява от властната и дъщеря.
Частити тайно потриваше ръце. За Коледа посредницата имаше две задачи: да се погрижи докторът да оцени предимствата на женитбата с госпожица Дела Лука, докато сестрите улесняват по всякакви начини сближаването между лорд Дънкан и контесата. Така щяха да убият две мухи с един удар. Обединени, трите сестри Дънкан бяха сила, която им позволяваше да се справят с всичко, с което се захванеха.
7
Дъглас се сбогува с Лаура дела Лука, докато Дънканови останаха, за да обсъдят по-подробно плановете за Коледа. Лаура бе настояла да получи адреса на кабинета му и с топло ръкостискане му обеща, че ще намине още същия следобед, за да му даде ценните си предложения за обзавеждането.
Без ни най-малка представа как би могъл да се изплъзне от тази властна жена, Дъглас неволно се засмя, като си припомни как беше реагирала Частити на перспективата да се вложат флорентински стилови елементи в обстановка, в която доминираха кожа, месинг, дебели килими, събуждащи доверие етажерки с медицински книги и спокойни картини. Ако Частити са заемеше с тази работа…
Той разтърси глава. Това със сигурност не беше задача, която младата дама би поела с желание. Всъщност изобщо не можеше да си представи, че уважаемата мис Частити Дънкан би се месила в живота на другите хора. Тя изглеждаше крайно сдържана личност, съвсем различна от онези представителки на женския род, които досега бяха влизали в живота му. Може би тъкмо това я правеше толкова привлекателна. Това и острият й, почти мъжки интелект. Какъв интересен контраст с външния й вид, помисли си той. Частити беше крехка, нежно — закръглена и той си припомни как веднага бе забелязал пухкавата й ръчичка снощи във великолепната червена рокля… ръката и бялата закръгленост на гърдите й. Много женствена. Беше се насладил на всяка секунда, когато я вдигна и я сложи във файтона… на усещането за топлата й кожа под тънката коприна. Никакъв корсет — веднага беше разбрал това и остана много учуден. Фигурата й беше съвсем естествена. Явно тя не се съобразяваше с модата. И в резултат разкриваше щедро прекрасните си извивки.