Като лекар той одобряваше напълно отказа на всяка жена да пристяга тялото си с рибешки кости и шнурове, но жените по принцип следваха трудно лекарските съвети. Още Мариан го беше научила, че суетата е много строга учителка. Устата му се изкриви в горчива гримаса, както винаги, когато мислеше за бившата си годеница, макар че оттогава бяха минали седем години. Перспективата да се омъжи за лекар на бедняци беше тежка обида за суетата на Мариан. Линията около устата му се задълбочи, като си припомни как тя буквално отскочи назад, когато той й довери, че смята да открие кабинет в най-бедния квартал на Единбург. Реагира така, сякаш в салона на майка и беше избухнал тиф или бяха нахлули пълчища бълхи. Развалянето на годежа стана толкова бързо и решително, че не му оставаше нищо друго, освен да се примири.
Онова, което беше смятал за искрена привързаност, се оказа пресметливост, основаваща се върху обществената му пригодност като съпруг. Разочарованието и болката постепенно се притъпиха от съзнанието, че поне беше разкрил измамата навреме.
Нямаше никакво намерение отново да се сблъска с женската безчувственост. Трябваше му жена и една добра връзка, удовлетворителна и за двамата партньори, без да се влагат чувства. Частити Дънкан, младата дама, презряла правилата на суетата, го привличаше, но у нея имаше и нещо, което го объркваше. Характерът й беше твърде сложен и тя в никакъв случай не беше партньорката, която си представяше.
Как да реагира на предложението на посредницата? Какво да прави със синьорина Дела Лука? Опитният поглед на професионалист веднага бе открил в поведението и движенията и пристегнато в як корсет тяло, въпреки че беше ужасно тънка и не се нуждаеше от допълнително стягане. Ала строгият, еснафски вкус по отношение на облеклото я принуждаваше да носи корсет. Заедно с това той беше знак, че не е суетна, поне по отношение на тялото си. Тя беше своенравна и като всички своенравни хора не беше съвсем коректна във фактите и възгледите, които съобщаваше на другите на висок глас. На всичкото отгоре беше властна натура — това беше повече от ясно. Ала беше богата и недостатъците на характера можеха да се превърнат в предимства. Беше оставила у него впечатлението, че веднъж захапала някаква цел, ще я преследва със страст и отдаденост. Да помага на мъжа си да изгради успешен, изискан кабинет — тази цел беше достойна за упоритостта й.
За разлика от нея Частити Дънкан нямаше да се поддаде на каквито и да били опити за контрол.
Той зави по Харли стрийт и закрачи към къщата, където се намираше новият му кабинет. Решението само се натрапваше. Макар да беше силно привлечен от уважаемата мис Частити Дънкан, тя не беше жената, която му трябваше. Лаура дела Лука… може би… Освен това беше убеден, че дамата няма да каже не.
Пъхна ключа в ключалката на външната врата, взе от масичката в антрето малкото писма, донесени за него, и отбеляза, че другите двама лекари са тук и са получили планини от поща. Е, трябваше да се поупражнява в търпение. Закрачи нагоре по покритите с килим стъпала. Всеки ден идваше чистач, който метеше и лъскаше позлатения парапет. Щом стигна до първата площадка, една врата се отвори и се показа дама на средна възраст с лорнет и строг кок на тила.
— Добър ден — поздрави тя. — Вие сте доктор Фарел, нали?
— Да.
— Аз работя в приемната на доктор Талгарт — съобщи тя, сочейки вратата зад себе си. — Той ме изпрати да попитам дали бихте желали да наминете за по едно питие, преди да се приберете днес следобед вкъщи. Около пет. Така да се каже, за добре дошъл.
— Много любезно. — Дъглас се усмихна. — Приемам с радост. — След кратък поклон той продължи пътя си към горния етаж. Естествено, и на него щеше да му трябва добра помощница. За съжаление прекрасната мисис Броудбент, която беше работила още за баща му и въртеше цялата практика в Единбург, не пожела да остави многобройните си внуци и да го последва в Лондон. Почтената дама беше убедена калвинистка и считаше английската столица за град на греха.