Той отвори вратата към апартамента, който беше наел, и се огледа изпитателно. Пестеливо мебелиран, с матовозелени стени. На някои места мазилката се ронеше. Прозорците трябваше да се измият, килимът да се смени. Мебелите бяха износени, кожената тапицерия на столовете беше скъсана. Трябваше да изхвърли всичко и да купи съвсем нова мебелировка. Скъпо начинание, което щеше да погълне мизерните му средства, но вече се беше погрижил да получи кредит от банката. Така щеше да започне с необходимия размах.
Той прекоси чакалнята и влезе в кабинета. Предшественикът му явно е имал вкус към тъмни облицовки и тежки махагонови мебели. Това е достатъчно да разболее дори съвсем здрав човек, каза си сърдито Дъглас, да не говорим за страдащ от подагра или необяснимо главоболие. Светло дърво, светли стени и топъл, мек килим щяха да променят напълно обстановката. Представи си синьо и златно и се потърси. В никакъв случай нямаше да посреща пациентите си в кабинет, обзаведен с ренесансов разкош.
Погледна часовника. Почти обед. В Сент Мери Абътс със сигурност го очакваха десетки отчаяни пациенти, беше гладен, Лаура дела Лука щеше да дойде в четири, за да го удостои с ценни предложения за мебелировката. Нервно зарови пръсти в косата си и почти на бегом остави Харли Стрийт зад гърба си.
Частити и лорд Дънкан се сбогуваха с контесата и дъщеря й малко след излизането на доктора.
— О, не, лорд Дънкан, в никакъв случай не мога да задържа книгата — възпротиви се контесата, когато гостът й я остави на ниската масичка.
— Разгледайте я на спокойствие, мила моя — каза той и взе ръката й, отрупана с пръстени. — За мен е голяма радост; че книгата, на която толкова се възхищаваше починалата ми съпруга, харесва и на вас.
Усмивката на контесата изразяваше съчувствие и радост.
— Благодаря ви, скъпи лорд Дънкан.
Той помилва ръката й, пусна я и се обърна учтиво към Лаура:
— Мис Дела Лука, радвам се, че по Коледа ще имаме възможност да задълбочим познанството си.
— Да, точно така, милорд — кимна величествено тя. — Ще ми е много интересно да видя със собствените си очи по какво английската Коледа се отличава от италианската.
Лорд Дънкан й намигна бащински.
— О, те са католици, нали? Говоря за италианците, разбира се. В добрата протестантска Англия не се занимаваме с глупости, мис Дела Лука.
— Но, татко, в Сент Джуд отбелязват празниците с католически ритуал — възрази тихо Частити. — При нас също има тамян и евхаристия, Лаура. Надявам се, че няма да ви се стори съвсем чуждо.
— Имах предвид по-скоро светското празненство — обясни Лаура. — Сигурно е много по-различно.
— О, да — каза любезно Частити. — В първия ден на Коледа организират процесия на глигански черепи, макар че всъщност ядем печена гъска. Коледните певци обикалят къщите, а на втория ден се организира лов. Сигурно всичко това ще е ново за вас.
— И за доктор Фарел — добави Лаура. — Съмнявам се, че шотландците празнуват Коледа като вас.
— Очаквам доктор Фарел да ни разкаже за обичаите в своята страна — отговори любезно Частити. — Желая ви приятен ден, контесо… Лаура.
Оперетният лакей ги изведе навън. Когато стъпиха на тротоара, лорд Дънкан се обърна и огледа фасадата на къщата.
— Странна жена — промърмори гой.
— Лаура ли? — попита е усмивка Частити.
— Да, да, разбира се. Не майка и… тя е прелестна… много мила…
— Прав си — кимна тържествено Частити. — И аз я харесвам.
— Що се отнася до дъщерята, не съм толкова сигурен — продължи все така тихо лорд Дънкан и тръгна в посока към Марбъл Арч. — Може да бъде много напрягаща.
— Според мен Лаура скоро ще си намери мъж — опита се да го успокои Частити, която подтичваше след него, за да не изостане. Откъде се бяха взели тези енергични крачки у вечно уморения й баща?
— Хм — отбеляза той. — Защо покани и доктор Фарел?
— Като възможен съпруг за Лаура — призна честно Частити.
Лорд Дънкан спря изведнъж.
— Велики боже — почти извика той. И още веднъж: — Велики боже! — После отново тръгна напред.
Частити се изкиска и забърза след него. Баща й нямаше понятие за съществуването на посредническата агенция. Познаваше само тайните на „Мейфеър Лейди“.
В четири следобед Дъглас се върна на Харли стрийт, за да посрещне специалистката по обзавеждане. Беше изтощен от работа и се страхуваше, че костюмът му е получил няколко петна по време на приема в Сент Мери Абътс — хигиената на тамошните пациенти не беше особено добра. Той намести яката си, закопча жакета и седна зад писалището в кабинета. Когато посетителката пристигна, лично й отвори вратата, поздрави я и посочи с широк жест чакалнята.