— Освен всичко друго, правим го с удоволствие — добави Прюдънс. — Това не изисква особени усилия.
— И накрая — правим го много добре — заключи Частити с дяволита усмивка. — Мама ни научи на тона. Нали разбираш, тя сигурно се радва, че сме заели нейното място, поне докато… ако… — Тя млъкна и сведе глава.
— Какво искаш да кажеш? — попита баща й и я огледа подозрително изпод гъстите бели вежди.
Частити реагира с леко вдигане на раменете.
— Човек никога не знае какво може да се случи.
— Или кого може да срещнеш — допълни Констанс.
Настъпи мълчание. Лорд Дънкан имаше нужда от време, за да възприеме смисъла на казаното. Бузите му се зачервиха още малко и той заклати глава.
— Какви са тези глупости! — изръмжа туй. — Не знам какво ви става… откъде ви е дошло на ум… — Посегна към чашата си и продължи енергично: — Хайде да обсъдим как ще прекараме празниците. Честно казано, не знам как ще изхраним толкова много хора. Вече си мислех дискретно да уведомя ловната дружинка, че срещата не може да се състои в моето имение.
— О, не, татко! Коледният лов винаги е бил в нашето имение — възпротиви се Констанс. — Не можем да се откажем от традицията.
— Трябва да им поднесем питие, както са на седлата — напомни й лорд Дънкан. — Знаеш ли колко ще ни струва това?
— О, татко, сигурна съм, че ще се справим — възрази усмихнато Частити. — Петдесетина чашки ловно шери не струват кой знае колко.
— Щом сме се справяли досега, ще се справим и този път — обобщи Прюдънс.
— Освен това коледните забавления няма да са особено скъпи — изтъкна Частити. — Ще дадем парти за съседите, ловна среща на втория празничен ден, а през останалото време ще организираме игри — шаради, например. Те не са скъпи.
— По три яденета дневно за… за колко хора всъщност? — заговори замислено лорд Дънкан. — Закуска, обед, вечеря, да не говорим за чая. За колко души? — Той започна да брои.
— Дванайсет — оповести след малко с добре изигран ужас.
— Да не забравяме персонала. Вечеря и бал за прислугата. О, да, и подаръци!
— Чуй ме, татко. След смъртта на мама продължихме да празнуваме Коледа според старата традиция, а тази година имаме дори повече пари от предишната — възрази търпеливо Прюдънс. — Ти трябва да се погрижиш само за избата с вината. Поговори с Дженкинс какво имаме в избата и какво ще се поднася на масата. Нашата сметка при „Харпърс“ е отворена за всичко необходимо.
Негово благородие реагира с тихо изръмжавате, което можеше да се изтълкува като съгласие, и смени темата.
— Преди Коледа трябва да отидете на сватба, нали, момичета?
— Да. После ще вземем влака. Дженкинс и мисис Хъдсън ще отидат предния ден — обясни Частити.
— Тогава аз ще замина с тях, за да се убедя, че приготовленията вървят добре.
— Много добра идея — похвали го Частити, зарадвана, че баща й иска да бъде полезен в подготовката на коледните празници. — Как мислиш, коя стая да дадем на контесата?
— Според мен… зелената. Да, точно така — кимна решително баща й. — Тя е най-хубавата гостна стая с прекрасен изглед към парка. Сигурен съм, че контесата ще я оцени.
— Е, поне посяхме едно зрънце — засмя се Констанс, когато след вечеря баща й се оттегли с портото си в библиотеката и сестрите се качиха в салона на горния етаж.
— Да. Дадохме му да разбере, че нямаме никакви възражения, ако реши да встъпи във втори брак — допълни Частити, която се бе разположила удобно на дивана. — Или поне си мисля, че го направихме… Аз се опитах.
— Добре се справи — похвали я Прюдънс. — Но да не прекаляваме. Нали знаете колко е своенравен.
— Иска ми се да се освободи от страховете си, че нямаме пари — настави с въздишка Частити.
— Разбирам те — усмихна се съчувствено Прюдънс. — Ти живееш в този дом и трябва постоянно да слушаш оплакванията му. Ние с Констанс поне вечер си отиваме вкъщи.
— Е, не е чак толкова лошо — възрази Частити.
Констанс смръщи чело и смени темата.
— След като определихме зелената стая за контесата, къде ще настаним останалите гости? Какво ще кажеш за господин доктора, Час? Имаш ли идея?
— Да му дадем ли стаята до Лаура? — попита Частити. — Или е признак на лош вкус?
— Не виждам защо — засмя се Прюдънс. — Освен това не мога да си представя, че младата дама скача от легло в легло.
Сестрите избухнаха в смях. Представата беше наистина абсурдна. Лаура дела Лука беше твърде суха и задръстена за дискретни нощни излети.
— Но ако живеят в съседни стаи, ще се срещат по-често — каза Констанс. — Когато влизат и излизат, когато се качват и слизат по стълбите и така нататък.
— Тогава ще настаним доктора в китайската стая, а бъдещата му годеница — в розовата до нея — реши Частити и добави: — Убедена съм, че розовото ще й хареса. Може да не е съвсем италианско, но е много красиво, а мебелите са в бяло и златно. Сигурно ще се почувства като у дома.