— Дали ще доведат камериерки? — попита Констанс и посегна към бележника и перото. — Трябва да запишем всичко.
— Сигурно ще доведат собствена прислуга — кимна Прюдънс. — Мисис Хъдсън ще им намери подслон.
— Ами докторът?
— Съмнявам се, че може да си позволи слуга — отвърна Частити. — Освен ако не иска да направи впечатление.
— Който живее на Уимпол стрийт, обикновено има камериер — отбеляза замислено Прюдънс.
— Знам, че има икономка, която му готви — разказа Частити. — Наел я е заедно с жилището. По отношение на камериера не съм сигурна.
— Ще се наложи да го попитаме — каза Констанс. — Направи го при следващата ви среща, Частити.
— И кога ще е тя? — Младата жена смръщи замислено вежди. — Не знам адреса му и не мога да се свържа с него. Не можем да го намерим и чрез мисис Бейдли, защото това е адресът, използван от посредническата агенция.
— Но той знае как да се свърже с теб — отговори остро Констанс, стана и се прозя. — Знае, че е длъжен да се обади преди Коледа. Нали трябва да обсъдите как ще се пътува и тям подобни.
— Мога да попитам Лаура. Тя има адреса на кабинета му на Харли стрийт — предложи Частити. — Ще му пиша дотам. Не е нужно да се срещаме.
— Не, вероятно не. — Прюдънс кимна и в погледа й светна любопитство. — Щом не желаеш, наистина не е нужно да се срещаш с него.
— Точно така — кимна решително Частити.
8
Частити бързаше по Кенсингтън Хай стрийт, вдигнала кожената яка на закопчаното си догоре палто, за да се предпази от ледения вятър. Шапката й беше нахлупена дълбоко над очите, дългите ресни на шала се развяваха зад нея. Ръцете й бяха скрити в подплатени с кожа ръкавици, краката — във високи ботуши. Въпреки това й беше студено, вятърът зачервяваше бузите и нослето й, зъбите й тракаха болезнено.
Ъгловото магазинче на мисис Бейдли беше като спасително пристанище. Най-сетне тя влезе и камбанката иззвъня приветствено. В стремежа си да прогони студа тя затвори вратата зад гърба си доста по-силно от обикновено. Влезе навътре и зарадвано пое топлия, ухаещ на сладкиши и бонбони въздух.
При звъна на камбанката мисис Бейдли излезе иззад завесата, която разделяше магазинчето от кухнята.
— О, добър ден, мис Час! — Лицето й засия. — Божичко, изглеждате замръзнала! Елате и изпийте една чашка горещо какао. Тъкмо извадих от печката един сладкиш „Виктория“. — Тя вдигна плота на тезгяха.
— Да, усещам миризмата му — каза Частити и няколко пъти плесна с ръце, за да възстанови циркулацията на кръвта в изтръпналите пръсти. — В такъв ден няма нищо по-хубаво от какао и сладкиш. — Тя мина зад тезгяха, свали плота и последва мисис Бейдли зад завесата в кухнята. — О, тук е толкова топло — въздъхна благодарно тя.
— Седнете до печката, скъпа. — Домакинята сложи на плочата тенджерка с мляко. — На лавицата отсреща ще намерите няколко писма за вас.
— Благодаря. — Частити взе писмата и седна толкова близо до печката, че едва не се изгори. На всички пликове беше изписан адресът на „Мейфеър Лейди“ и тя ги пъхна в джоба на палтото си, без да ги отвори. Най-сетне свали ръкавиците и се освободи от шала. — Ох, вече се чувствам по-добре — каза тя и въздъхна доволно. — Вятърът е направо леден и толкова силен, че едва не ме отвя. Всички хора по улиците са посинели от студ — включително аз.
— Да, днес не влизат много клиенти. — Мисис Бейдли й отряза голямо парче сладкиш с малинов мармалад. — В такова време всеки си стои вкъщи. Ето, мис Час. Ей сега ще стане и какаото.
Частити пое чинията и благодари с топла усмивка. Мисис Бейдли сипа какао в една чашка и го заля с топлото мляко, после го разбърка енергично. Когато какаото беше готово, тя постави чашата на ниското столче до гостенката си.
Частити пое с наслада аромата на шоколад и си отчупи парченце сладкиш.
— Как сте, мисис Бейдли? Как върви магазинът?
— О, много добре, скъпа — отговори доволно жената. — Преди Коледа винаги има много клиенти.
— Дали ще завали сняг за празниците? — попита Частити. Толкова беше приятно да седи в топлата кухня и да бъбри за незначителни неща. В този миг иззвъня камбанката и мисис Бейдли се втурна да посрещне новия клиент.
— О, докторе, вие ли сте! Къде се загубихте? На съм ви виждала повече от седмица! — извика тя, когато излезе в магазинчето. — Помислих, че сте ни напуснали окончателно.