Освен това умираше от любопитство. Защо този забележителен светски мъж изведнъж се бе превърнал в грубиян? Да, това беше добра характеристика. С пациентите си беше толкова мил, припомни си тя, докато с неканената посетителка… Беше готова да си признае, че е нахлула неочаквано в личната му сфера, като е измислила някакво жалко извинение. Наистина беше глупаво да говори за Коледа и за собствен персонал с човек, който в продължение на няколко часа беше лекувал самоотвержено най-бедните от бедните. Да, Дъглас лекуваше хората в бедняшките квартали на огромния, равнодушен град. Защо не бе измислила по-добър претекст? Но той реагира грубо и отблъскващо още преди тя да си отвори устата и да спомене Коледа. Дали защото се бе натъкнала на тъмната му тайна, или имаше и друга причина?
Нямаше да я открие, ако не приемеше извиненията му. Естествено, можеше да си замълчи и да не поднови поканата си за Коледа. Но нямаше да го направи. Трябваше да продължи да играе ролята на посредница. Женитбата на Дъглас Фарел и Лаура дела Лука беше в интерес на всички. За няколко дни трябваше да потисне враждебността си и да се държи като отзивчива и весела домакиня.
9
Лорд Дънкан тъкмо закусваше с голям апетит задушени бъбречета и сланина, когато Частити влезе в стаята за закуска. Тя се наведе към баща си и го целуна по челото.
— Добро утро, татко.
— Добро утро, детето ми — отговори той и вдигна салфетката към устните си. — Опитай тези бъбречета, прекрасни са. Горещо ти ги препоръчвам.
Частити поклати глава.
— Толкова рано не мога да ям бъбреци. — Огледа го скритом и установи, че изглежда забележително самодоволен. Като котарак, попаднал в килер с мишки. Бузите му бяха розови, очите сияеха, разкошната бяла коса беше грижливо сресана.
— Кафе? — Частити вдигна каната и допълни чашата му. После се настани срещу него. — Къде вечеря снощи, в клуба ли? — попита безгрижно.
— Не, не… в кафе Роял. Отдавна не бях ходил там. Добре се е запазило, трябва да кажа. Много хубава вечеря. А бутилката монтраше беше чудесна. — Той сгъна вестника и се отпусна назад.
— В приятна компания? — Частити не вдигна глава от филийката, която мажеше с масло.
След кратка пауза отново се чу шумолене на вестник.
— Да, много приятна — отговори лорд Дънкан. — Вечерях с контесата.
— Чудесна жена — отбеляза Частити с искрена топлота. — И много културна.
— Да… — Отново шумолене на вестник. — Много добра компания… хубав разговор.
— Дали играе бридж? — попита замислено Частити. — Смятам да организирам турнир по бридж за Коледа.
— Сигурно играе. — Лорд Дънкан подаде глава над ръба на вестника. — Надявам се, че нямаш намерение да участваш в турнира?
Частити се засмя. Бриджът не беше между силните й страни.
— Може би.
— Господи… Мога само да се надявам, че няма да си ми партньорка.
— О, колко си нелюбезен!
— Не, детето ми, честен съм. Добре, че сестрите ти се научиха да играят, както трябва. Все още не мога да определя коя е по-добра.
— Прав си, но те имат и повече възможности да се упражняват — възрази обидено Частити. — Макс и Гидиън играят много добре. — При тези думи тя неволно се запита дали Дъглас Фарел играеше бридж. Вероятно не. Той предпочиташе спортните занимания пред вечерите на масата за карти.
Трябваше спешно да се посъветва със сестрите си по темата Дъглас Фарел.
В късния следобед в чайния салон на „Фортнъм и Мейсън“ цареше оживление. Частити мина през въртящата се стъклена врата и веднага забеляза двете си сестри на най-хубавата масичка до прозореца с изглед към Пикадили.
— Добро утро — поздрави ведро тя, щом стигна до тях, и разкопча палтото си. — Добре, че тук е толкова топло. О, благодаря ви, Гастон, ето палтото ми. — Тя се усмихна сърдечно на внимателния келнер, който й помогна да се съблече. — Ходих да си търся шапка за сватбата на Дейвид и Хестър, но не намерих нищо подходящо.
— Свободните духове мислят в същата посока — уведоми я гордо Прюдънс. — И ние ходихме за шапки.
— Но за разлика от теб си купихме, и то хубави — отбеляза доволно Констанс. — Освен това открихме идеалната шапка за лавандуловата ти рокля от шантунг и ти я носим.
— Шапката е точно като за сватба — потвърди Прюдънс. — Ти ще облечеш лавандуловата рокля, нали?
— Щом вие казвате, ще трябва да я облека — засмя се Частити. Прюдънс имаше непогрешим усет по всички въпроси на модата и двете й сестри винаги се подчиняваха на преценката й. Частити се обърна и огледа внимателно количката със сладкиши, която беше съвсем близо до нея. — Един шоколадов еклер, моля. — Облегна се назад, докато момичето поставяше чинията пред нея и пълнеше чашата й с кафе.