— Как изглежда шапката?
— Страхотна е — увери я Прюдънс. — Турскосин филц с широка периферия, съвсем лек воал и голяма лавандуловосиня панделка. Последният вик на модата. Имам чувството, че е била ушита специално за твоята рокля. — Тя си взе малко ванилов сладкиш.
— Е, благодаря ви, че ме отървахте от една грижа — каза Частити и сложи сметана в кафето си. — Знаете ли къде беше татко снощи?
Сестрите й поклатиха глави.
— Хайде, разкажи ни — помоли любопитно Констанс.
— Извел е контесата на вечеря… и то в кафе Роял. — Частити кимна многозначително. — Какво ще кажете?
— Многообещаващо — каза Прюдънс.
— Много многообещаващо — подчерта Констанс.
— На закуска беше ужасно самодоволен — разказа Частити, без да престава да яде. — Но има и още нещо, което трябва да обсъдим, и то не търпи отлагане. — Тя хапна още една хапка от шоколадовия еклер и се наслади на великолепната смес от шоколад и сметана, която се топеше в устата й. Сестрите й чакаха търпеливо.
Частити преглътна, отпи глътка кафе, опря лакти на масата и се наведе към тях. Заговори с понижен глас:
— Обещах да не казвам на никого, но естествено, пред вас не мога да премълча. Дъглас сигурно ще ме убие, но вие трябва да ми обещаете, че няма да кажете на никого. — Тя ги погледна въпросително и получи утвърдителни кимания. — Сега ще ви разкажа какво се случи вчера. — Разказът й трая почти час, при което сестрите и задаваха въпроси или ахкаха ужасено, но през повечето време слушаха мълчаливо.
— Е? — попита задъхано Частити. — Какво ще кажете?
— Не мога да преценя — каза Прюдънс. — Какво необикновено поведение… да се държи толкова грубо.
— А това е картичката, която е сложил в букета. — Частити зарови в джоба си. — Как бих могла да устоя на такова извинение? Този човек има двойна идентичност!
— Сигурното е, че води двоен живот — установи Констанс, след като прочете картичката и я подаде на Прюдънс. — Кабинет на Харли стрийт и практика в бедняшките квартали. — Тя поклати глава. — Търси си богата жена, за да му помага да изгради изискана практика. Дано вече няма бедна жена, която да работи в кабинета за бедни.
Сестрите избухнаха в смях, макар че идеята не беше напълно абсурдна. Дъглас Фарел беше толкова загадъчен характер, че от него можеше да се очаква всичко.
— Дали ще се откаже от първата си практика, след като се настани на Харли стрийт? — попита Прюдънс.
— Предполагам — каза Частити и вдигна рамене. — Натам вървят нещата. Той каза на посредницата, че му трябва богата жена, чиито пари и влияние ще му дадат възможност да открие кабинет на Харли стрийт. О, щях да забравя! Той е изпратил писмо и на „Мейфеър Лейди“. Моля ви, прочетете го. — Тя им подаде писмото с намръщено лице. — Хубав тон, не намирате ли?
— Във всеки случай е арогантен — установи спокойно Констанс. — Но както често сме установявали, скъпа, това е черта, присъща на повечето лица от мъжки пол. Някои въпреки това са много мили.
— Някак си не мога да приема, че „мил“ е подходящата дума за човек като Дъглас Фарел — засмя се Частити.
— Но как е станало така, че се е установил в Сент Мери Абътс? — попита Прюдънс със смръщено чело и свали очилата си, за да ги избърше със салфетката — дейност, която често й помагаше да мисли. — Той произхожда от заможно и знатно Единбургско семейство. Ти каза, че връзките на баща му са му помогнали да се установи в Лондон и ще му помагат и занапред. Какво го е отвело в Ърлс Корт?
Частити поклати глава.
— Нямам представа. Може да се е скарал със семейството си и да е бил лишен от наследство. Или нещо подобно. Това би обяснило нежеланието му да прекара Коледа у дома. Твърди, че е много зает с обзавеждането на жилището и кабинета си, но според мен обяснението е неубедително, защото каза, че е наел мебелиран апартамент. Е, как да реагираме? — Тя разпери ръце в безпомощен жест.
Констанс кимна.
— Може да е без средства, да има само докторската си титла — затова е отворил кабинет в единствения квартал, където може да го направи с малко пари.
— Може би — кимна Частити, но не беше убедена. — Не мога да си представя, че плаща наем за онази жалка къща. Освен това съм сигурна, че хората в онзи ужасен квартал с готовност отиват в кабинета му, но… — Тя млъкна и захапа долната си устна.
— Продължавай де — настоя Констанс.