— Ами… не знам. Това е само чувство. — Тя сипа още захар в кафето си. — Чувството, че е искрено загрижен за тези пациенти. Те означават нещо за него. — Тя разтърси глава. — Наистина не знам какво да мисля.
— Този вид практика не носи добри доходи — отбеляза Прюдънс и сложи очилата на носа си.
— Така е… затова има смисъл да се стреми към Харли стрийт — каза Констанс. — Пристига в Лондон без средства, няма приятели, значи трябва да работи нещо, докато вземе решение какво иска в действителност. Затова отваря кабинет в беден квартал и се заема да осъществи целите си за издигане в обществото.
— Да, в това има смисъл — промълви Частити, но отново не изглеждаше убедена. — Той се разгневи ужасно, че видях кабинета му. Предполагам, че се е почувствал неловко и се е уплашил да не би да го издам и да осуетя честолюбивия му план. Кой би отишъл при лекар, който до преди малко се е занимавал с пациенти от бедните квартали?
— Добър въпрос — каза Прюдънс и довърши сладкиша си.
— Е, какво смяташ да предприемеш, Час?
Частити избърса устата си със салфетката и отговори замислено:
— Любопитна съм. Искам да получа отговори.
— Какви отговори? — попита Констанс, която я наблюдаваше внимателно.
Частити отново вдигна рамене.
— Искам да знам какъв човек е Дъглас Фарел. Дали е само честолюбив златотърсач или зад него се крие нещо повече? Докато го наблюдавах вчера с пациентите… той беше… беше… — Тя поклати глава. — Не знам как да ви го опиша. Отношението му не беше на обикновено съчувствие. Отнасяше се към бедняците с искрено разбиране, но с мен беше невероятно груб. Трябва да узная причината.
Тя облиза шоколадовия крем, останал на върха на лъжичката й, и добави:
— Освен това той е наш клиент, а ние обикновено правим всичко, което е по силите ни, за да доведем нещата до край. Не би било зле да се опитаме да подкрепим опитите му да ухажва Лаура и едва ако не стане нищо, да му предложим алтернативни възможности.
— Особено като се има предвид нарастващият интерес на татко към контесата — кимна Констанс. — Дъщерята трябва колкото се може по-скоро да изчезне от сцената, за да поощрим татковото ухажване.
— Да не говорим, че на всяка цена трябва да се отървем от доведена сестра като нея — добави намръщено Прюдънс. — Час не би могла да живее под един покрив с такова досадно същество.
Частити потрепери.
— Ужасна перспектива, наистина. Главно заради това поканих Дъглас за Коледа. Сега сигурно си мисли, че поканата вече не е валидна.
— Е, добре, Час, какво ще предприемеш? — попита повторно Прюдънс и отпи глътка кафе.
— Почакай той да направи следващата стъпка — предложи Констанс. — Според мен няма да се задоволи с това извинение.
— Може би чака да види как ще реагирам — размисли на глас Частити. — И ще схване упоритото мълчание като отблъскване.
— Можеш да му благодариш писмено за цветята — засмя се Прюдънс. — Това е учтиво, но нищо повече.
Частити кимна.
— Да, това е отговорът. Хладна, но достатъчно учтива благодарност, което отново ще му отвори вратата и ще му даде възможност да се извини повторно. — Тя извади от чантата си останалите писма, които беше взела от мисис Бейдли.
— Мисля, че за момента се справихме с този проблем. Хайде сега да прегледаме останалата поща.
Разделиха се на тротоара пред „Фортнъм и Мейсън“. Частити имаше намерение да се прибере вкъщи и да пише на Дъглас Фарел, за да пусне писмото следобед. Прюдънс трябваше да внесе в банката сумите, постъпили от продажбата на вестника, а Констанс щеше да посети събрание на застъпничките за правата на жените в Челси. Смяташе да разкаже повече за тези жени в следващото издание.
— Изпробвай роклята с шапката — посъветва Прюдънс сестра си на раздяла. — Взели сме я само за оглед и утре трябва да я върнем, ако не подхожда.
— Сигурно ще ми хареса — отговори Частити. — След като вие сте я харесали. — Размаха кутията с шапката, целуна сестрите си и се запъти към къщи. Дженкинс я посрещна както винаги на вратата и съобщи, че лорд Дънкан отишъл да посети Харпърс, доставчика на вино, на Грейсчърч стрийт и нямало да се върне за обед.
— Много се радвам, че отново започна да излиза — отбеляза Частити.
— Да, мис Час, имате право — кимна Дженкинс. — Отскоро негово благородие отново проявява интерес към живота. — Когато погледна Частити, в очите му имаше въпрос.
— Струва ми се, че стана някак внезапно…
— Така е — съгласи се Частити и добави тихо, с дяволита усмивка: — Между нас казано, смятам, че е замесена жена.
Стараейки се да скрие усмивката си, Дженкинс попита:
— Наистина ли, мис Час? Желаете ли да обядвате?