Дъглас погледна Частити, която преглъщаше мъчително. Тя посочи пастетче с препечена коричка.
— Искам това — реши тя.
Мъжът го уви в хартия и й го подаде.
— И за мен същото — каза Дъглас, намери в джоба си шилинг и го подаде на продавача. Частити се настани удобно на пейката и жадно захапа горещата, хрупкава коричка, като внимаваше сосът от вътрешността да не потече по брадичката й.
Дъглас се засмя и извади от джоба си голяма, чиста кърпа.
— Желаете ли салфетка, мадам? — И й я поднесе с поклон.
— Благодаря — промърмори тя с пълна уста и си изтри брадичката. — Великолепно е, макар че цялата се омазах!
Нахраниха се бързо и без да говорят. Бяха твърде заети с вкусните пастетчета, за да мислят за друго. Най-сетне Частити смачка хартията и въздъхна доволно.
— Страхотно беше.
— И още как — съгласи се той. Взе хартията от ръката й и я хвърли в близкото кошче. — Ще ми върнете ли кърпата? Благодаря.
Взе я, изтри устата и ръцете си и я пъхна в джоба си. В тревата пред тях падна снежинка, после още една и още една…
— През декември не е много удачно да се яде навън — отбеляза той. — Хайде да се връщаме. Не искам да замръзнете на пейката.
— Стомахът ми е пълен и ми е по-топло — засмя се Частити, стана и пъхна ръце в маншона си. Вече знаеше много за семейството му, но все още не знаеше отговора на най-важния въпрос. Може би той вече съжаляваше за решението си да й се довери и се надяваше, че тя е забравила защо я покани да направят тази разходка?
Запътиха се към Къмбърленд Гейт и след няколко крачки тя каза направо:
— Обещахте да ми кажете истината за вчерашния следобед.
Дъглас се надяваше, че семейната му история я е накарала да забрави другата тема. Наслаждаваше се на компанията й, както вечерта в ресторанта, и искаше да запази това приятно, непринудено другарство. Учуден и уплашен, той разбра, че за него беше много важно дали тя ще реагира правилно на онова, което искаше да й довери, или щеше да сложи край на доверието, зародило се помежду им. Вече не виждаше в нея само разглезената млада дама от привилегированото общество. Нещо бе променило преценката му, макар че нямаше представа какво е то. Сега знаеше само, че за него е много важно да разбере, че е изтълкувал неправилно реакцията й на клиниката и на пациентите му, че тя не е показала онова инстинктивно и внезапно отвращение, което той винаги очакваше и предпоставяше.
Беше много по-просто да не й каже нищо и да не рискува грешна реакция, но когато видя решителното й изражение, твърдата линия около пълната уста, блестящите светлинки в дълбините на кафявите очи, той разбра, че тя щеше да му напомни за обещанието му.
— Много ли се стреснахте, като разбрахте, че имам кабинет в онзи беден квартал? — попита той.
— Да, естествено. Казахте ми, че имате кабинет на Харли стрийт. — Тя спря и вдигна глава към него. В очите й светеше смесица от любопитство и бдителност. Шапката й беше цялата в сняг и щраусовото перо висеше безсилно.
— Продължавайте — каза той, взе ръката й и я поведе напред. — Искам да ми кажете само едно, Частити: можете ли да си представите защо един лекар решава да помага на тези хора?
Младата жена смръщи чело. Това беше нещо като изпит и тя имаше чувството, че е безкрайно важно да го издържи.
— Някой трябва да го направи — каза тихо тя. — Само защото са бедни, това не означава, че никога не боледуват… точно обратното, ако съдя по онова, което видях.
— Как мислите, какъв лекар им е необходим?
Бръчките на челото й станаха по-дълбоки. Чувстваше се като на разпит. Сведе глава към стъпалата си и видя, че моравата вече се е покрила с тънък пласт сняг.
— Опитен лекар, предполагам — отговори замислено тя. — Има ли и други?
— Неквалифицирани.
— Аха. — Май започваше да схваща за какво става дума. — Не мога да си представя, че този вид практика носи добри доходи.
Той се усмихна горчиво.
— Не само това. Лекарствата са скъпи.
— Аха — повтори тя и си спомни, че всички пациенти излизаха от кабинета му с някакво лекарство. Изведнъж разбра.
— За да ги лекувате, трябва да купувате медикаменти.
— Точно затова ми е необходим втори източник на доходи — кимна той.
Частити едва не подсвирна.
— Затова ли е Харли стрийт?
— Затова.
Частити се намръщи още повече и събра извитите си вежди, сякаш обмисляше какво означава това. Най-сетне обобщи: