— Оставете тези неща на мен — произнесе твърдо тя и кимна енергично. — Вие имате други грижи, dottore … но аз трябва да свикна да ви наричам Дъглас, нали? Да, Дъглас, вие ще си гледате мъжката работа и ще предоставите женската на мен. Така трябва.
— Много сте мила — промърмори той. — Ще ви изпратя. — Придружи я до улицата, затвори здраво вратата зад гърба й и устоя на изкушението да заключи, като си напомни, че евентуалният пациент, който се озове пред заключена врата, най-спокойно ще продължи пътя си.
Докато изкачваше стълбите, той се питаше как на пет квадратни мили, колкото беше Лондон, могат да живеят две толкова различни жени като мис Частити Дънкан и Лаура дела Лука. За първи път в сърцето му се надигнаха съмнения. Струваше ли си да се ожени за Лаура само заради парите й и заради очевидната готовност да подпомага енергично кариерата на мъжа си?
Отхвърли този въпрос с небрежно движение на ръката и се изсмя. Всеки беше длъжен да прави компромиси. Лаура беше точно жената, от която имаше нужда. Освен това двамата почти не се познаваха. Беше сигурен, че ако се ожени за нея, ще може да й даде това, което иска, а тя ще му даде всичко, което му беше нужно.
Личен лекар на краля? Велики боже! Тази идея трябва да бъде задушена в зародиш. Нека обзаведе приемната, щом толкова иска, но нищо повече.
11
— Е, според мен това е задоволително — отбеляза Констанс, когато сутринта на 24 декември сестрите излязоха от църквата „Свети Георги“ на Хановер Скуеър, където бяха присъствали на венчавката на Хестър Уинтроп и Дейвид Лукън.
— Да, първата осъществена от нас истинска женитба — засмя се Прюдънс.
— Като изключим Амелия и Хенри — напомни им Частити.
— Те не се броят, защото не поискахме нищо от тях — поясни Прюдънс.
— Но нито Дейвид, нито Хестър знаеха, че сме им посредници… ако мога да го формулирам така — възрази Частити.
— Вярно е, не знаеха — даде и право Констанс. — Въпреки това формулировката е добра. Във всеки случай си платиха, или поне майките им, макар и без да знаят.
Прюдънс се засмя доволно.
— Направиха щедро дарение за самотни стари моми. Според мен това е най-добрата ти идея, Кон.
Най-голямата сестра също избухна в смях.
— Както виждате, получи се.
— И двамата сияеха — прошепна замечтано Частити, когато се качиха в семейната карета, и се обърна към кочияша: — Кобхъм, отиваме у семейство Уинтроп. Нали знаете адреса?
— Естествено, мис Час — отвърна Кобхъм. — Хубава ли беше сватбата?
— Възхитителна — отговори Прюдънс. — Всички плакаха.
— С изключение на нас — уточни Констанс.
— Е, аз си поплаках — призна Частити. — Щастието винаги ме разплаква.
— О, миличка, ти имаш твърде меко сърце. — Констанс я прегърна и я притисна до себе си. — Когато сме с теб, Прю и аз се чувстваме като две стари драконки с железни сърца.
— Сигурно не би го казала, ако можеше да ме видиш как общувам с Дъглас Фарел — отговори Частити, която често се ядосваше на намеците им за мекото й сърце, защото подозираше, че това е учтиво описание на „сантиментална“. А тя не искаше да е сантиментална. — Той ме смята за най-саркастичната, най-провокативната, най-любопитната жена в Лондон. — Още не беше завършила изречението, когато разбра, че то не отговаря на истината. Не беше разказала на сестрите си за объркването, което я бе обхванало след така наречената приятелска целувка, беше им доверила само какво е узнала за истинската му мисия. Беше й по-лесно да се преструва, че го намира също така несимпатичен, както и преди.
— Е, бих казала, че господин докторът има известно право — призна Прюдънс. — Всички дъщери на нашата майка имат тези качества. Но твоите се проявяват по-рядко.
— Коледата обещава да бъде интересна — каза Констанс, когато каретата се нареди в редицата сватбени коли. — Ако имаш нужда от помощ, за да се справиш с него, знаеш към кого да се обърнеш.
— Надявам се да се справя без чужда помощ — отговори Частити и така надменно вирна брадичка, че всички избухнаха в смях. — Ще ми трябва помощ само ако се наложи да поддържам буден интереса му към Лаура. Трябва да помислим по какъв начин да ги занимаваме заедно. — И как да го държа далече от мен. Още няколко „приятелски целувки“ и нищо няма да излезе от замисления брак. Но не можеше да каже това на сестрите си. Ужасната мисъл, че Дъглас я смята за богата и необвързана и би могъл да прехвърли вниманието си от Лаура към нея, се беше настанила трайно в ума й.