— Нима все още си готова да го събереш с Лаура дела Лука, след като вече познаваш мотивите за действията му? — попита проницателната Прюдънс.
Частити вдигна рамене.
— Той продължава да иска богата съпруга и има нужда от нея. Все му е едно за кого ще се ожени. Възгледите му за жените са толкова допотопни, че изобщо няма да обърне внимание на глупостите на Лаура. Ще се отнася към нея със същото развеселено равнодушие като към майка си и сестрите си. Той живее според мотото: „Жените са си такива.“
— И така трябва да се отнасяме към тях — допълни Констанс и наклони глава в презрително съгласие. — Ти си права. Няма защо да си хабим усилията.
— Кога да дойда да ви взема, мис Кон? — осведоми се Кобхъм от капрата.
— Около три, моля. Влакът заминава в четири от гара Ватерло. Значи оттук ще отидем направо там.
— Разбира се, мис Кон. Ще взема и багажа на мис Час.
— Да, готов е и чака долу в залата — каза Частити и се обърна отново към сестрите си — Предполагам, че вашият багаж ще дойде с Макс и Гидиън?
— Да, те ще потеглят горе-долу по същото време — отговори Прюдънс. — Естествено, с два автомобила. Обещаха, че ще пристигнат в Роумзи около седем. Във всеки случай навреме за вечерята.
— В три ще ви чакам тук — обеща Кобхъм.
— Това ще е последното ви официално поръчение, Кобхъм — усмихна се Частити.
— Да, мис Час. — Възрастният мъж поклати глава. — Нямам представа какво ще правя по цял ден.
— Ще работите в градината — отвърна Частити. — Знам, че ще ви хареса.
Кобхъм избухна в смях.
— Знам само едно: че окончателно ще попадна под чехъла на жена си.
— Вашата по-добра половинка вече се радва на идващите седмици — пошегува се Констанс.
Кобхъм отново се засмя и изплющя с камшика. Конете се отдалечиха в бърз тръс.
— Хайде да влезем и да поздравим новобрачните — каза Прюдънс и се нареди в опашката от гости, които чакаха да влязат в дома на Уинтроп.
Дъглас беше втренчил поглед с малката купчина красиво опаковани пакетчета на масата в трапезарията и се питаше дали се е справил добре. Не беше сигурен дали домашното парти на семейство Дънкан включва раздаването на подаръци, но трябваше да е подготвен. Ако разбереше, че размяната на подаръци не е традиция у домакините му, щеше да ги остави в чантата си. Беше купил подаръци за всички домакини — трите сестри Дънкан и баща им. Най-лесно избра подарък за лорд Дънкан. Кутията луксозни пури беше винаги добре дошла. Тъй като почти не познаваше двете големи сестри, реши да им купи парфюми. Частити обаче беше друг случай. За нея искаше нещо лично, нещо за приятелка и довереница.
Беше много учуден от упоритостта, с която беше търсил най-хубавия подарък. Нещо, което да подхожда на личността й. Беше прекарал дълго време в опити да схване същността на характера й, да обедини двете крайности: остър, провокативен ум и съчувствена топлина, които караха очите й да светят и изписваха тази очарователна линия около устните й.
Най-сетне откри онова, което търсеше, в едно малко магазинче на Бонд стрийт. Копринен шал, достатъчно голям, за да загръща с него раменете си, в невероятна цветова гама: зелени тонове, смесени с медно злато, кехлибар и ръждивочервено. Щеше да подхожда идеално на очите и косата й. Купи шала и тогава видя огърлица от кехлибарени перли, които щяха да бъдат идеалното допълнение. Купи и нея и едва когато я уви в шала, се сети, че този личен подарък щеше да се набие на очи редом с прозаичните и безлични подаръци за сестрите й.
Въпреки това не се отказа. Дължеше й извинение и благодарност за съчувственото приемане на признанията му. Нали се бяха споразумели да бъдат приятели. Освен това близкият й приятел виконт Бриджъм сигурно също щеше да й купи скъп и специален коледен подарък… Дъглас искаше връзката му с Частити да се развие в същата посока. Само за да запази равновесието, се постара да избере личен подарък и за Лаура. Попадна на илюстрирано издание на Дантевата „Божествена комедия“, подвързано в светъл телешки бокс, и веднага го взе. Така подаръкът на Частити нямаше да произведе толкова силно впечатление.
Той завърза мекото пакетче с копринена панделка и го сложи при другите в пътната си чанта. После провери дали е взел всичко необходимо. Вечерен костюм… костюм за езда… дневен костюм… така щеше да е готов за всички случаи. Заключи жилището си и повика файтон, за да го откара на гара Ватерло.
Гарата беше пълна с нервни пътници. Деца тичаха във всички посоки, носачите бързаха с претоварени колички към пероните, където чакаха вдигащи пара локомотиви. Дъглас се запъти към втори перон. Беше любопитен дали ще пристигне преди дамите Дънкан. Частити не бе предложила изрично да пътуват в общо купе, но той предполагаше, че така е планирано. Тъкмо когато излезе на перона, чу познат глас: