— Dottore… dottore… — Обърна се и автоматично изписа на лицето си скованата усмивка, с която посрещаше лицето, на което принадлежеше този глас.
— Добър ден, доктор Фарел. — Контесата го поздрави с протегната ръка. — Радвам се, че ще пътуваме в едно купе.
Дъглас стисна ръцете на дамите, промърмори съгласието си и се наведе над ръката на Лаура.
— Позволете да ви помогна с багажа. — Огледа се, но не видя нито носач, нито куфари.
— О, нашите момичета и носачът вече внесоха куфарите в купето — уведоми го Лаура.
— Да, трябва да призная, че винаги пътуваме с много багаж, докторе — въздъхна контесата. — И този път сме взели толкова много куфари, че няма да намерят място в купето.
— Тогава позволете да потърся места. Още не съм видял домакините ни. — Той се запъти към първа класа с надеждата да намери празно купе, но бе спрян от пронизително изсвирване. Вдигна глава и видя Частити, която му махаше от един прозорец. Тя сложи два пръста в устата си и отново изсвири, после се засмя развеселено. Явно не искаше той да я пропусне.
Дъглас се усмихна и застана под нея.
— Къде научихте това?
— От вас — отговори бодро тя. — Наблюдавах ви внимателно, когато викахте файтон, после се упражнявах усърдно. — Тя махна на контесата и Лаура. — Запазили сме места и за вас, и за Лаура, контесо.
— И аз ли ще пътувам с вас? — осведоми се Дъглас.
— Да, естествено. Заели сме цялото купе и никой няма да смущава веселата ни компания — отговори Частити и се дръпна назад, за да може Дъглас да отвори вратата.
Контесата се качи първа, след нея Лаура. Дъглас сложи чантата си на рамката, качи се в купето и затвори вратата.
— Добър ден, дами. — Той поздрави сестрите с усмивка и лек поклон. — Как беше сватбата?
— Страхотна — отговори Частити. — В църквата през цялото време плаках.
Днес сияе по съвсем особен начин, помисли си Дъглас, а по лицето й няма и следа от сълзи. Сърцевидната форма на лицето бе подчертана от красива турскосиня шапка с нежен воал и огромна лавандуловосиня панделка.
— Прекрасна шапка — похвали я той.
— О, благодаря, сър. — Тя му кимна от мястото си в ъгъла на купето. — С нея бях на сватбата.
— Личи си. — Дъглас намести чантата си с намерението да седне до нея, но когато се обърна, видя, че Констанс бе заела мястото до Частити и той трябваше да седне до Лаура. Въздъхна примирено и го зае. Влакът изсвири пронизително, изпусна облак пара и потегли.
— Поръчахме маса във вагон-ресторанта, за да пием чай — съобщи тържествено Частити. — Във влака обикновено сервират много вкусни неща, а и времето ще мине по-бързо.
— Dottore, исках да обсъдя с вас какъв материал да използваме за завесите в приемната — заговори Лаура, без да обърне внимание на Частити. Тя понижи глас, сякаш ставаше въпрос за тайна. — Нали помните, че говорех за тежка дамаска?
— Значи вие помагате на Дъглас да обзаведе новата си практика, Лаура? — попита Прюдънс и размени бърз поглед със сестра си.
— Да, така е — кимна величествено Лаура. — Обзавеждането е особен талант… и за съжаление често липсва на мъжете. Не е ли така, dottore?
— Възможно е — отвърна Дъглас, стараейки се да говори спокойно. На всяка цена трябваше да потуши пламъка на синьорината. — Все още не съм решил в какъв стил ще е новото обзавеждане.
— О, не се притеснявайте за това, dottore. — Тя го потупа по коляното. — Оставете всичко на мен. Гарантирам ви, че резултатът ще е прекрасен… не, зашеметяващ.
— Сигурна съм, че имате непогрешим вкус, Лаура — обади се Частити. — Ако се съди по къщата ви на Парк Лейн. — Тя погледна остро Дъглас и захапа долната си устна, за да не се изсмее. Той изглеждаше направо безпомощен. — Какво щастие, че вкусовете ви съвпадат, Дъглас. Особеният талант на Лаура ще ви е от голяма полза.
Дъглас знаеше, че тя го дразни, и веднага реши при удобен случай да си отмъсти. Когато останат насаме… перспектива, която му достави истинско удоволствие. Той скръсти ръце и я удостои с подигравателна усмивка, на която тя отговори с дяволито намигване.
О, господи, помисли си ужасено Частити. Какво правя? Флиртуваше съвсем естествено, без да мисли. Не бива… няма право да флиртува с Дъглас Фарел. Не и след „приятелската целувка“. Отвори решително чантата си и извади книга.
— Да се върнем на нашата тема, dottore — настоя Лаура. — Намерих една специална дамаска, която непременно трябва да вземете. А към нея и някои ориенталски предмети. Урни и тям подобни.