— О, и дракони. Какво ще кажете за дракони? — предложи Прюдънс. — Може да стоят като пазачи на вратата.
Зад книгата на Частити се чу задавен звук. Тя зарови в чантичката си за кърпичка, бавно и обстоятелствено, сякаш трябваше да потисне кихането си. Дъглас погледна сестрите в многозначително мълчание. И трите отговориха на погледа му с невинни лица.
— Не мисля, че драконите са подходящи — отговори Лаура съвсем сериозно. — Не вярвам да направят необходимото впечатление. Но може би Буда… — промълви замислено тя.
— Най-добре легнал — предложи Частити иззад книгата си и гласът й затрепери подозрително. — Или предпочитате седнал, Лаура?
— Какво четете? — попита бързо Дъглас, за да смени темата.
— „Гордост и предразсъдъци“ — отговори тя. — Хубава книга. Комична и злобна.
— Явно не е приковала вниманието ви — констатира той сухо. — Не е много ласкателно за авторката.
— О, толкова пъти съм я чела, че вече я знам наизуст — обясни Частити, затвори книгата, като остави пръста си между страниците, и изрецитира — „Общопризната истина е, че нежененият мъж…
— …притежаващ значително имущество, се нуждае от жена“ — завъртяха сестрите й и избухнаха в смях, сякаш бяха казали стар семеен виц. Дъглас не знаеше дали цитатът е валиден за живота им, но се зарази от смеха им, въпреки че продължаваше да се гневи на Частити.
— Е, давате ли ми право, Дъглас? — попита Частити, забелязала неохотната му усмивка.
Той поклати глава.
— Нямам мнение по този въпрос.
— О! — промълви учудено Частити. — А вие, Лаура? Съгласна ли сте с тази общопризната истина?
Младата дама смръщи чело. Не бе разбрала на какво се смеят сестрите и подходи към въпроса с обичайната си сериозност.
— Аз мисля — оповести тя, — че богатите жени и мъже трябва да се женят. Това е техен дълг към обществото.
— А какво ще кажете за бедните жени и мъже? — попита невинно Прюдънс. — Това обществено задължение не важи ли и за тях?
— Не, в никакъв случай. — Лаура енергично поклати глава. — Бедността винаги поражда бедност. Затова бедните са длъжни да не умножават своя род.
— Род? — повтори Частити, без да крие колко беше шокирана. — Те принадлежат към същия род като нас.
— О, не, Частити, тук се лъжете — възрази убедено Лаура. — Те не притежават нещо съществено — не по своя вина, бедничките, — но за съжаление това е истината.
Частити хвърли бърз поглед към Дъглас, който слушаше със стиснати устни, с презрително святкане в черните очи. Усетил погледа й, той сведе глава, за да й покаже, че няма никакво намерение да се включи в разговора. Това не я учуди, защото познаваше предразсъдъците му по отношение на жените. Ако Лаура го бе отблъснала от себе си, като бе потвърдила предразсъдъците му, това беше голямо разочарование.
— О, мисля, че трябва да прочетете „Едно скромно предложение“ — каза бързо тя с надеждата, че Дъглас няма да придаде значение на глупостите на Лаура. — Какво беше написано там? — Сбръчка чело в усилието да си спомни. — Нещо за едно добре хранено дете, което е вкусна и здравословна храна. — Обърна се към сестрите си и щракна с пръсти. — Помогнете ми, моля.
— Едно скромно предложение, което трябва да попречи децата на Ирландия да са в тежест на родителите и на страната си — продължи Констанс. — Написал го е Суифт. Това беше любимото есе на мама.
— Чела съм го — каза Лаура и смръщи аристократичния си нос.
— Задушени, печени, пържени или сварени — добави Прюдънс. — Мисля, че така се казваше.
— Имаше и нещо, че фрикасето и рагуто са също така вкусни — напомни им Частити. Трите отново се засмяха, но спътниците им съвсем не намираха Суифт толкова весел.
— Време е за чай — възвести Частити в настъпилата тишина и остави книгата. — Да вървим във вагон-ресторанта. Умирам от глад. — Тя стана и оправи широката пола на лавандуловосинята си рокля.
— Аз не пия чай, скъпа — обади се контесата.
— Аз също. Английският следобеден чай е странен обичай — обяви Лаура. — Да се храниш в толкова нецивилизован час… не мислите ли и вие, така, dottore… Дъглас? — Тя се усмихна многозначително.
Дъглас нямаше никакво намерение да се хване на уловките й. Въздухът в купето го задушаваше.
— Напротив — възрази твърдо той. — Аз много обичам да пия чай и да си хапвам разни вкусни неща. Ще позволят ли дамите да се присъединя към тях?
— Да, моля, заповядайте — каза Констанс и също се изправи. — Обаче ви предупреждавам да сте нащрек: ако не внимаваме, Частити ще изяде всички сладкиши и няма да ни остави нито трошичка.
— Това е клевета — извика Частити и отвори вратата към коридора. — Не я слушайте, Дъглас.