— Ще се опитам.
Той я последва. В този миг линията направи завой и вагонът се наклони силно. Частити посегна към стената и едва не загуби равновесие. Дъглас предугади движението й и я хвана здраво. Притисна я до гърдите си, докато вагонът отново се изправи, и тя усети силната ръка и мускулестата гръд. По тялото й се разля топлина и се съсредоточи в долната част на корема. Смаяна от този прилив на физическо желание, тя го отблъсна енергично.
— Благодаря ви — пошепна тя и бързо се отдръпна. — Много сте галантен.
— За съжаление ръцете ми не са достатъчно големи, за да обхвана и трите дами — пошегува се Той. — Пуснете ме да мина напред, за да ви отворя вратата. — Тръгна пръв по коридора и отвори вратата между техния вагон и вагон-ресторанта. Посрещна ги келнер във фрак и им посочи тяхната маса.
Дъглас се настани на пейката до Частити, която седеше до прозореца, и остави двете сестри да седнат срещу тях. Пейката беше тясна и кракът му докосваше роклята й. Бяха толкова близо един до друг, че усещаше аромата на косата и свежата миризма на кожата й. Реакцията му в момента, когато я притисна до гърдите си, го шокира и учуди. Бе изпитал властна потребност да завладее крехкото, красиво закръглено тяло, да усети натиска на гърдите й, скрити под лавандуловосинята рокля, тънката талия между ръцете си… близостта й въздействаше върху сетивата му като разкошен, узрял на слънце плод, физически доловима топлина и замайващ парфюм.
Келнерът дойде да вземе поръчката и той се постара да се отърси от чувствените мечтания, които можеха да имат неприятни странични действия. Констанс наля чай на всички, келнерът донесе препечени филийки и чиния с дребни сандвичи.
Дъглас си взе филийка с масло и я намаза допълнително с пастет. Решен да внесе в разговора тон на дискусия, за да създаде нужната дистанция в този естествено интимен следобеден чай, той заговори:
— Значи сестрите Дънкан намират мис Дела Лука забавна?
— Синьорина Дела Лука — поправи го Констанс с развеселена усмивка.
— Точно това исках да кажа — подчерта Дъглас с високо вдигнати вежди.
— Не, разбира се, че не я намираме забавна — отговори бързо Частити. — Тя разбира много от изкуство — поне от италианското, — и знае много за Италия. Пътувала е много. Като цяло е интересна личност. Според мен е прекрасно, че иска да обзаведе кабинета ви с Буда, китайски урни и… — стараейки се да остане сериозна, тя завърши с потръпващ глас — …и с всички възможни неща.
— Частити е права, Дъглас, вие сигурно я намирате много интересна — включи се и Прюдънс. — Убедена съм, че тя има усет към вътрешното обзавеждане. За съжаление Кон и аз не сме виждали къщата на Парк Лейн, но Частити ни я описа във всички подробности.
— Сигурен съм — отговори той и отново бе удостоен с невинни усмивки. — Вие сте злобни, дами.
— О, не, не сме — възрази Частити и сложи няколко лъжици сметана върху сладкиша си. — Ние сме много добросърдечни — и трите.
— Не вярвам нито дума. — Дъглас изяде филийката си и попита: — А къде е лорд Дънкан?
— Замина още вчера с Дженкинс и мисис Хъдсън — отговори Частити, облекчена от смяната на темата. Тя беше длъжна да го окуражи да ухажва Лаура, а досега правеше точно обратното. — Иска лично да надзирава подготовката.
— Поне що се отнася до избата с виното — допълни Прюдънс.
— А съпрузите ви? — продължи с въпросите Дъглас.
— Те ще пътуват с автомобилите си и с нашия багаж. Гидиън ще вземе дъщеря си и гувернантката й, както и сандъка с подаръци — осведоми го Констанс. — За съпругите няма място.
— Но ние обичаме да пътуваме заедно — засмя се Частити. — Как беше филийката ви?
— Най-обикновена препечена филийка. — Слава богу, страничните действия на чувствените мечтания се бяха разсеяли.
— Има хубави и лоши препечени филийки — настоя Частити. — Има меки и хрупкави. Има дори и прегорени.
Дъглас обърна глава към нея, неспособен да скрие учудването си.
— Просто водя светски разговор — каза тя.
— О, така ли? Тогава ще си позволя да кажа, че съм водил и по-интересни светски разговори.
Частити се нацупи очарователно.
— Следобедният чай изкушава към размяна на баналности.
— Мисля, че ние можем да го избегнем.
— Лаура няма време за баналности — каза Прюдънс. — Сигурно разговорите с нея са много приятни.
— Когато не става въпрос за филийки, със сигурност. — Тук се играеше игра, чиито правила му бяха непознати. Не знаеше даже каква е целта й. Не знаеше дали поведението на сестрите преследваше някаква цел, или просто се забавляваха? След всичко, което знаеше за тях, предполагаше последното. Те си подаваха топката с добре отработени движения, но играта беше позната само на тях. Беше сигурен, че не правят нищо без причина.