Частити, безкрайно облекчена, че вече не е сама с Дъглас, протестира през смях. От трите сестри тя беше най-малко властната и енергичната. Дъглас стоеше извън гостите, образували полукръг пред камината, и един скрит поглед й показа, че я наблюдаваше почти професионално, преценявайки състоянието й. Тя се запита дали в този момент сравняваше Дънканови със собственото си голямо семейство.
— Каква хубава зала, лорд Дънкан — каза Лаура и застана по-близо до домакина. — Възхитително провинциална с тези препарирани трофеи. — Тя потрепери. — Стъклените им очи са направо ужасни. — Отново прозвуча неприятният смях, който неизменно следваше критичните й забележки. — Нашите предци са били истински варвари, не намирате ли?
— Не виждам какво лошо има в лова — възрази лорд Дънкан. — Прекрасен спорт. А еленът е благороден дивеч. Според мен еленовите рога са украса за всяка зала.
— Ах. — Нов залп превзет смях. — Естествено, англичаните са страстни привърженици на кървавите спортове. — Лаура отново потрепери.
— Значи няма да участвате в коледния лов, Лаура? — попита Прюдънс и свали очилата си, за да ги избърше.
Младата дама поклати отвратено глава.
— О, господи, не. Никога не бих се включила в такъв нецивилизован обичай.
— Аз пък си мислех, че италианците и французите са също толкова страстни ловци като англичаните — подхвърли Частити, която бе забелязала, че критичният речник на Лаура съдържа една единствена дума. „Нецивилизовано“ вече звучеше монотонно. — Припомнете си ловните сцени, които красят стенните килими от средновековието и от следващите столетия. Не бих нарекла тези епохи нецивилизовани.
Забележката й за миг извади Лаура от равновесие.
— О, французите — промърмори тя и направи пренебрежителен жест. — И la chasse, естествено. — Така създаде впечатлението, че като се съгласява със становището на Частити, всъщност го оборва.
— Естествено — промърмори Частити. — La chasse. — И се обърна към Дъглас: — Вие сигурно също ловувате, докторе?
Той поклати глава.
— За съжаление не. Никога не успях да открия смисъл в това занимание.
— О — отвърна Частити със сияеща усмивка, — в такъв случай на втория ден на Коледа можете да изведете Лаура на езда. Има няколко много хубави алеи през гората и в степта. Сигурна съм, че природата ще ви хареса.
Преди Дъглас да е успял да отговори, лорд Дънкан изръмжа засегнато:
— Майко мила… не можел да открие смисъл в лова. И вие се наричате шотландец? В Шотландия са най-хубавите блатни птици. Да не говорим, че реките са пълни със сьомга, а планинските потоци — с пъстърва!
— Няма да споря с вас, сър. Освен това риболовът не е лов — отговори с усмивка Дъглас. — Да ловиш риба на муха е истински спорт. Но да стрелям по птици, които се реят в небето… — Той поклати глава. — Не мога да го направя.
— Е, щом сте рибар, все пак е по-добре от нищо — примири се негово благородие, но продължи да поглежда към госта си с известно съмнение, сякаш не беше сигурен дали такъв еретик имаше място под покрива му.
Частити остави чашата си и се намеси помирително:
— Предлагам да покажа на гостите стаите им. Контесо, Лаура, Дъглас — сигурно искате да си починете от пътуването и да се освежите преди вечеря. — Тя се усмихна подканващо и тръгна по стълбата към втория етаж. Гостите я последваха.
12
— Контесо, това е стаята, която ви е определил баща ми — каза Частити със сърдечна усмивка. — Предполагам, че камериерката вече ви очаква. — Тя отвори вратата към просторна гостна стая, обзаведена почти изцяло в зелено. Момичето вече разопаковаше вещите на господарката си. — Надявам се да се чувствате уютно.
— Прекрасно е, мила Частити — отговори контесата и веднага разкопча палтото си. — Великолепна стая. Много ви благодаря.
Частити се обърна с усмивка към Лаура.
— Сега ще ви покажа и вашата стая. Дъглас, вие също сте наблизо. — Тя се върна назад, по коридора. Помещенията, които беше определила за Дъглас и Лаура, бяха колкото се може по-далече от стаята на контесата. Ако между Лаура и Дъглас се зародеше нещо, контесата нямаше да го забележи. За съжаление обаче не й се вярваше, че ще се стигне дотам. Наистина, Лаура играеше с усърдие ролята на декораторка, но някак не й се вярваше, че ще се поддаде на някакви романтични увлечения. Освен това докторът вече не влагаше никакво усърдие в ухажването… Частити побърза да прогони тази мисъл и особено прилива на задоволство, което й достави тя.
За щастие Лаура също хареса малката стая, издържана в розови и пастелни тонове. Камериерката й я очакваше. Още преди Частити да излезе, синьорина Дела Лука бе успяла напълно да обърка бедното същество с противоречивите си заповеди и момичето само се стрелкаше насам-натам като пиле без глава.