Разгорещеността й го стъписа, но веднага след това разтърси глава и се засмя.
— О, не бих ги нарекъл караници: — Гласът му прозвуча замислено. — Вярно е, че вие обичате конфронтацията… наистина не знам защо. Сигурно природата ви е такава. Вие сте истински боен петел от Бентъм.
— От Бентъм? — Частити се задъха от възмущение. Пренебрежителното сравнение я бе извадило от равновесие.
— Точно така. — Дъглас плъзна пръст по брадичката си. — Дребен, с лъскава перушина, много напорист и войнствен.
— О, веднага ме пуснете да мина — изрече отвратено тя, бутна го настрана и отвори вратата.
Без да се оглежда, Частити отиде право в стаята си. Беше твърде развълнувана, за да се покаже пред сестрите си. Трябваше й време, за да осмисли случилото се. Той беше непоносим, още по-лош от Макс и Гидиън, когато ги видя за пръв път. Тя се заразхожда нервно напред-назад, описа няколко кръга около масата в стаята си, обиколи всички ъгли и спря едва когато й стана ясно, че приличаше на тигрица в клетка. Отпусна се в малкото кресло пред огъня и замислено загриза ноктите си. Каква абсурдна и неприятна ситуация. Защо бе допуснала личните й пристрастия да влязат в спор с професионалните й задължения?
Силно чукане на вратата я стресна до смърт. Когато влязоха сестрите й и сърцето й отново се успокои, тя се запита трезво кого всъщност беше очаквала.
— Всичко наред ли е, Час? — попита Прюдънс.
— Изглеждаш, сякаш си видяла призрак — отбеляза Констанс.
Частити поклати глава.
— Не… Тъкмо си мислех как и най-добре съставени планове могат да се осуетят.
— За Дъглас ли говориш? — отгатна веднага Констанс.
— Разказвай — подкани я Прюдънс.
Частити въздъхна, пое дълбоко въздух и разказа какво се беше случило преди малко.
— А най-лошото е, че аз изобщо не се опитах да му попреча — заключи с въздишка тя и разсеяно приглади червените си къдрици. — Не, най-лошото тепърва предстои. Аз се наслаждавах на целувката и искам да я повторя.
— Божичко, Час — въздъхна Констанс и се отпусна на леглото. — А аз си мислех, че не можеш да го понасяш.
— Това е вярно — кимна безпомощно Частити. — Е, не съвсем. Понякога го харесвам, докато каже или направи нещо, което ме вбесява. Днес например ме нарече петел от Бентъм — обясни сърдито тя и прехапа устни. — Въпреки това… го желая. Толкова е просто… и толкова объркано.
— Хубава каша се забърка — установи Прюдънс и свали очилата си.
— Точно това е думата — потвърди отчаяно Частити. — Ужасна каша. Той не знае за посредницата… не знае, че се е срещнал с мен в Националната галерия. Можете ли да си представите как ще се почувства, като разбере? Освен това не биваше да му отклонявам вниманието. Нали дойде тук да ухажва Лаура!
— Според мен той изобщо не се интересува от Лаура — възрази Прюдънс и замислено продължи да бърше очилата си. — Ако е стигнал до извода, че тя не му подхожда — а досега не е имало нито обещания, нито дори неясни намеци и от двете страни, — сигурно смята за напълно разумно да посвети вниманието си на друга. И другата си ти. — Тя посочи с пръст малката си сестра.
— Но това е невъзможно — възпротиви се Частити. — Дори да изключим факта, че аз съм посредницата. Той си търси богата жена. Само така може да се грижи за бедните. Не искам да опропастя шансовете му само защото ми се е дощял малък флирт.
Прюдънс сложи очилата на носа си. Много искаше да попита дали сестра й наистина иска само малък флирт или положението е по-сериозно, но се въздържа. Нямаше право да задава подобни въпроси. Вероятно самата Частити все още не знаеше отговора.
— Що се отнася до парите, можем веднага да му отворим очите — каза тя. — Небрежно ще му спомена, че ти си бедна като църковна мишка, а ако това не помогне, ще се наложи с Кон да те пазим от него.
— По-скоро от изкушението — поясни с усмивка Констанс. — Прощавай, Час, не искам да ти се присмивам, но ситуацията е комична, не намираш ли?
— Знам, знам — отговори Частити с тежка въздишка. — Аз се опитвам да го събера с богата жена, която изцяло отговаря на изискванията му, а той търси удоволствия другаде. Би било хубаво да намери друга жена, по-добра от Лаура, но не бива да отклонява вниманието си точно с мен.
— Тогава… с Прю ще играем ролята на лошите сестри и не само че ще му разкажем за бедността си, ами и постоянно ще заставаме между вас — заяви твърдо Констанс. — Ще се залепим като репеи за него и няма да му дадем шанс да остане насаме с теб. Какво ще кажеш?
Частити поклати глава.
— Сигурно ще му се стори много странно.
— Няма никакво значение какво мисли той — отговори Прюдънс. — През празниците няма да го оставяме сам нито миг. — Тя стана от пейката под прозореца и подкани сестрите си: — Трябва да побързаме и да се преоблечем за вечеря. Певците от селото ще пристигнат много скоро. Какво да облечем?