— Частити да си сложи нещо старомодно и грозно — предложи с усмивка Констанс.
— Нямам такива неща — отговори сърдито Частити. — Освен ако Прю не ми заеме онази ужасна рокля, която носеше на първата среща с Гидиън. Нали помните — мишосива, в която приличаше на суха стара мома и строга учителка?
— Даже миришеше на нафталин — допълни Прюдънс и се усмихна на спомена. — Бедният Гидиън, да знаете как се учуди на вида ми!
— Носиш ли я?
Прюдънс поклати глава.
— Дори да я носех, Час не бива да я облече. Гидиън веднага ще се досети какво сме замислили и ще пусне някоя забележка, която ще развали всичко.
— Мисля, че си права — кимна Частити. — Ще се задоволя с това, което имам.
— Тогава ще се срещнем долу — каза Констанс и се запъти към вратата. — Идваш ли, Прю?
Двете сестри излязоха и Частити отвори гардероба си, за да избере подходящ тоалет. Наистина нямаше нито една рокля, в която да изглежда зле. Не можеше да си позволи да купува неща, които не й стоят добре. Не искаше да се състезава с Лаура, но това беше неизбежно, тъй като Лаура носеше рокли със скромна кройка, в убити цветове, докато нейният гардероб беше пъстър и жив като косата й.
Накрая вдигна рамене и избра вечерна рокля от шоколадовокафяво копринено кадифе. Никой не може да нарече кафявото жив цвят, каза си тя, макар да не беше съвсем убедена. Кадифето притежаваше великолепен блясък, а в богатите дипли на роклята се криеха още по-наситени тонове. Като се огледа в огледалото, преди да слезе, тя видя елегантна млада дама в блестяща рокля, която изтъкваше всички предимства на тялото й. Плътният цвят и блестящата материя придаваха на кожата й свежест, а на очите — яркост и сила, които не би могла да отрече дори най-строгата самокритика.
Тя се опита да събере косата си в строг кок на тила с надеждата, че това ще неутрализира поне малко въздействието на роклята. Но, както обикновено, упоритите червени къдрици не се поддадоха на обуздаване. Постоянно се изплъзваха от фуркетите и обкръжаваха лицето й като огнен облак. Даже луничките по носа й бяха напълно изчезнали. От една страна, изпитваше гняв, че въпреки всичките си усилия изглежда великолепно, от друга, това ласкаеше самочувствието и суетата й.
Я стига, заповяда си, човешко е да си суетен. Щеше да се осланя на защитния вал, какъвто бяха обещали да бъдат сестрите й.
Компанията вече се беше събрала в голямата зала, когато Частити слезе по стълбата. Интересът й веднага се насочи към Дъглас, макар и несъзнателно. Той стоеше пред камината и разговаряше оживено с Макс и Гидиън, които бяха пристигнали само преди няколко минути. Дъглас очевидно усети погледа й, защото се обърна към стълбата и на лицето му изгря топла, одобрителна усмивка. Когато понечи да се запъти към стълбата, Констанс веднага се постара да привлече вниманието му.
— Е, Дъглас, на втория ден на Коледа ви предстои дълга езда с Лаура в нашия красив Хемпшир — каза тя и му се усмихна многозначително над ръба на чашата си с шери.
— Да — промърмори с отсъстващ вид той и продължи да наблюдава над рамото й обекта на своето възхищение. Частити, чието излъчване се засилваше още повече от кадифената рокля, изчезна в прегръдките на две възрастни дами. — Да, о, да — повтори той. — Сигурно ще е чудесно…
— Аз мисля, че Лаура е превъзходна ездачка — продължи упорито Констанс. — Мога само да се надявам, че в нашия обор ще се намери кон, който да отговаря на високите й изисквания. — Тя се обърна и включи Лаура дела Лука в разговора. — Доколкото си спомням, вие разказвахте, че сте притежавали арабска кобила, Лаура?
— Да, точно така. Обичам да яздя. Естествено, италианската природа, особено в Тоскана, е уникална. Навсякъде живописни планински селца и превъзходните лозя на Кианти. Ненадминато!
— Естествено — кимна сериозно Констанс. — Но аз съм убедена, че Ню Форст също има своето очарование. — Тя се обърна и огледа преценяващо Дъглас. — Надявам се, че някой от ловните коне на баща ми ще издържи на тежестта ви, Дъглас.
— О, ще бъде чудесно да препускаме заедно — протръби въодушевено Лаура и отправи към Дъглас най-очарователната си усмивка. — Вече се радвам, dottore. Така ще можем да поговорим на спокойствие за обзавеждането на кабинета ви. Знаете ли, смятам, че трябва да се заема и с жилището ви на Уимпол стрийт. По този начин ще му придадем великолепна женска нота.