— Хайде, елате с мен, доктор Фарел — рече умолително Сара и го дръпна за ръката. — Знаете ли латински? Аз започнах да го уча и намирам, че граматиката е много сложна. Местата на подлога и сказуемото са толкова нелогични, че понякога ме подлудяват.
Дъглас едва не избухна в смях. Възбуденото дете отпреди малко бе отстъпило място на забележителна възрастна в лилипутски формат. Това явление не му беше непознато, защото беше имал предостатъчно случаи да наблюдава многобройните си племеннички в различните стадии на съзряването.
— Татко, доведох доктор Фарел да си поговори с теб — оповести тържествено Сара.
Гидиън я подръпна игриво за плитчиците.
— Фарел, трябва да бъдете много внимателен със Сара. Тя е в състояние да ви закара точно там, където иска — защото е убедена, че това е най-доброто за вас.
— По това си прилича с втората си майка и с лелите си — отбеляза Макс и отпи глътка уиски. — Ако още не сте го забелязали, Фарел, Дънканови са склонни към настойничество.
Дъглас избухна в смях.
— Все още не съм имал възможност да ги видя в акция. Всъщност познавам само Частити.
— Как се запознахте с нея?
— На един от следобедните й приеми на Манчестър Скуеър — отговори той, защото нямаше причини да го крие. — Търсех някого, който трябваше да присъства.
— Аха — промърмори Макс и размени поглед с Гидиън. После и двамата сведоха глави към чашите си.
Дъглас се намръщи леко и се запита какво толкова беше казал, та да предизвика тази странна реакция.
— Там се запознах и с контесата и дъщеря й — продължи той, като ги наблюдаваше внимателно. Двамата отново кимнаха и продължиха да оглеждат изпитателно кехлибареното уиски в чашите си.
— А когато отидох да посетя майката и дъщерята Дела Лука на Парк Лейн, заварих там Частити и баща й — не се отказа Дъглас, надявайки се да разбере нещо по лицата им. — Лорд Дънкан покани контесата да му гостува за Коледа, а Частити покани мен. — Той се изсмя леко. — Вероятно от учтивост, защото седях до нея.
— О, не, нито една от сестрите не би направила нещо, което не желае — възрази сериозно Макс.
— Да, всяко тяхно действие си има причина — подкрепи го Гидиън. — Понякога обаче минава доста време, докато се разбере каква е.
Дъглас остана с впечатлението, че двамата се забавляваха с някакъв виц, известен само на тях.
— Не мога да си представя какво, освен най-обикновена учтивост и любезност, е накарало Частити да ме покани — каза той.
— Ще повторя, драги: понякога минава известно време, преди да откриете метода зад поредната им безумна постъпка — обясни поучително Гидиън и го тупна приятелски по рамото. — Бъдете сигурен — Енсор и аз знаем за какво говорим.
— Ще го запомня — отвърна тихо Дъглас и погледна през рамо, за да провери какво прави Частити. Както и преди, тя беше заета с малките певци, докато сестрите й и баща им бяха посветили вниманието си на възрастните. Той се извини и остави двамата господа сами, за да си пробие път през навалицата до Частити.
— Бедничкият — пошепна съчувствено Макс. — Ако знае какво го очаква…
— По-добре, че не знае — кимна Гидиън с лек смях. — Питам се дали са решили да преобърнат живота му за негово добро или е клиент на посредническата агенция и сам си е докарал белята на главата.
— Да се надяваме, че е последното. Все пак е за негово добро. — Двамата се чукнаха ухилено и пиха.
Прюдънс, която също следеше Дъглас с поглед, го спря на половината пък към Частити.
— Е, Дъглас, хареса ли ви Роумзи Мейнър?
— Къщата е прекрасна, лейди Малвърн — отговори искрено той. — Старите английски имения имат особено очарование.
Прюдънс кимна и въздъхна.
— Да, но поддържането им… нямате представа. Няма да ми повярвате, ако ви разкажа какви трикове, измисляме, за да го поддържаме, откакто татко се разори на борсата… — Тя се усмихна, сякаш не беше казала нищо особено, кимна му и се запъти към група жени, които с удоволствие клюкарстваха за околните.
Дъглас я проследи със смръщено чело. Какво я бе накарало да му довери семейните трудности? Въпреки това решително си проби път до Частити.
— Тази вечер още не съм ви поздравил — каза той и клекна до нея. — Здрасти — обърна се той към хлапето, с което Частити беше заета в момента. Момченцето го погледна сериозно. Устата му беше пълна с пастет.
— Много съм заета — отвърна с отсъстващ вид Частити. — Тази вечер принадлежи на певците. Нали разбирате, имаме известни задължения към местните, а по Коледа е по-специално.
Отблъскването беше недвусмислено, но Дъглас и не помисли да се разсърди. Само и каза тихо: