— Дойдох просто да се извиня, че одеве се поддадох на импулса си. Не знам какво ми стана. Можем ли просто да забравим случилото се?
Частити го погледна втренчено, питайки се дали една от сестрите й вече бе успяла да му каже истината за финансовото й положение. Ако да, трикът бе успял и тя трябваше да им бъде благодарна. Двамата с Дъглас можеха да се върнат към предишното си приятелство, а тя щеше да преодолее собствените си неподходящи желания, след като нямаше шанс да ги удовлетвори.
— Да, естествено — отговори тя със спонтанна усмивка. — Това би било най-доброто. Хайде да не мислим повече за случилото се.
Той кимна, изправи се и се запъти към лелите й. Частити избърса лепкавите пръсти на момченцето и също се изправи. Певците се загърнаха отново в топлите си палта и се запътиха към вратата, като пееха „Весела Коледа“. От гърлото й се изтръгна въздишка, но тя побърза да я потисне. Всичко вървеше гладко и точно според плана.
13
Към всички останали прелести на Частити трябва да присъединя и забележително красивия глас, каза си Дъглас. Всъщност и трите сестри Дънкан имаха хубави гласове. Можа да го оцени, защото седеше точно зад столовете на семейството в малката селска църква и различаваше гласовете им в нестройния хор от богомолци, които завършваха среднощната коледна служба с тържествената песен „Съберете се, вярващи“. Всички бяха в църквата с изключение на Сара и гувернантката й. Силният баритон на лорд Дънкан се издигаше тържествено към старите греди на построения вероятно още по времето на норманите божи дом и заглушаваше нежния алт на контесата, която стоеше до него.
— Аз съм на мнение, че църковните песнопения не бива да се изпълняват с такова въодушевление, сякаш са популярни песни, не намирате ли и вие, dottore?
Дъглас хвърли поглед към съседката си, без да се учудва от произнесения шепнешком коментар. Тя очевидно не одобряваше нищо от онова, което ставаше в църквата.
— Малко е вулгарно — продължи Лаура с многозначително кимване. — Италианците знаят много по-добре как да почитат светците си.
Дъглас, който въодушевено се беше включил в общия хор с дълбокия си баритон, отвърна също шепнешком:
— Според мен коледните песни не влизат в категорията на църковните песнопения. Те са израз на общата радост и вярващите трябва да ги пеят точно по този начин.
Лаура се намръщи, сякаш той я бе разочаровал. Прошепна нещо за „липса на изисканост“ и отново устреми поглед към молитвеника си, като упорито продължи да пази мълчание сред общите радостни песни наоколо.
Дъглас отново се запита как е възможно да живееш, като критикуваш всичко и всеки по пътя си. Сигурно е много уморително. При това потисна мисълта, че сигурно е много уморително и за хората, които живеят близо до критикуващия. Богомолците коленичиха за благословия и той сведе глава, докато напрегнато размишляваше как да се отдели от Лаура и да се върне в къщата с Частити.
Двамата не бяха разговаряли цяла вечер и той гореше от нетърпение да провери дали в отношенията им е настъпила предишната непринуденост. На вечеря седеше между Лаура и лорд Дънкан, докато Частити беше в другия край на масата, и то от същата страна, така че не можа да срещне погледа й нито веднъж. След вечеря тя не се отдели от сестрите си, сервираше кафе и разговорът отново беше невъзможен.
Той стана веднага щом органът поде първия акорд на песента, която придружаваше излизането на богомолците. Лаура беше между него и вратата на църквата и му загуби доста време, докато събираше нещата си и се оглеждаше търсещо, сякаш е изпуснала нещо ценно.
Скърцайки със зъби от нетърпение, той чакаше и се усмихваше учтиво, докато тя най-сетне му освободи пътя. Частити и сестрите й заедно със съпрузите им вече бяха излезли навън, следвани от лорд Дънкан и контесата, докато той вървеше бавно сред множеството по пътеката между пейките.
Семейството остана на изхода, за да поздрави свещеника. Всички излизащи минаваха покрай тях, разменяха се поздрави, Лаура и Дъглас също успяха да се присъединят към групата.
— Отлична проповед, ваше преподобие — каза Дъглас, използвайки обичайния за такива случаи комплимент.
Свещеникът засия.
— Коледната проповед не създава проблеми. Всяка година едно и също, думите, които всички очакват.
— Бих казала, че не е лошо да се възползвате от своя шанс и да пораздрусате малко общото самодоволство — намеси се Лаура със суха усмивка. — Според мен ролята на добрия пастир изисква от време на време да предизвиква своите овчици.
— Да… може би… да, при друг случай през годината — отвърна достопочтеният старец, видимо разочарован от този неодобрителен тон в общото добро настроение.