Дъглас вдигна нощницата й, малко по малко, докато я надипли на кръста й. Обхвана задницата й, плъзна ръце надолу по бедрата и тя отново се надигна на пръсти в съвсем естествена реакция на интимното докосване.
Най-сетне устата му я освободи.
— Вдигни ръце — заповяда той тихо. Тя се подчини и протегна ръце, за да може той да свали нощницата през главата й. След като я хвърли на пода, той отстъпи назад, улови ръцете й и ги разпери, за да огледа тялото й с жаден поглед.
— Невероятно — пошепна задавено той. — Възхитително.
Частити потрепери от удоволствие. Не само от комплимента, но и от прилив на чувственост, когато хладният въздух погали кожата й и я накара да осъзнае голотата си. Усети как погледът му спря върху гърдите й с тъмни, изпъкнали зърна, после се плъзна по закръгления корем и остана за дълго върху разбърканите червени косъмчета на мястото, където се събираха бедрата. Но това не беше всичко. Погледът му обходи и краката й, сякаш в тях имаше нещо съвсем специално, и завърши на стъпалата.
— Обърни се — заповяда тихо той и пусна ръцете й. Тя го послуша, малко недоволна, че вече не можеше да следи погледа му, но го усети съвсем ясно по гърба си, бедрата и в колянните ямки.
— Прекрасна си, Частити — пошепна дрезгаво той, пристъпи по-близо и сложи ръце на хълбоците й. Тя усети леката материя на ризата му в гърба си, нещо коприненомеко в отвора на панталона, горещото пулсиране на члена му. Той плъзна ръце по тялото й, погали корема, пъхна пръст в пъпа, после продължи надолу, обхвана леката издатина между краката й и пъхна пръсти между копринените косъмчета в меката плът под тях.
Частити се облегна на него и отвори крака, за да му позволи да проникне по-навътре. Дишаше накъсано, по кожата й избиха капчици пот. Сръчните му пръсти масажираха набъбналия клитор и тя простена задавено, когато стигна до експлозивния връх на насладата. Коленете й поддадоха и тя падна задъхана по корем на леглото.
Той се наведе над нея, целуна тила й, мина с език по линията на гръбнака, докато тя извика протестиращо, обърна се и хвана ръката му.
— Стига самопожертвователност — заповяда тя с подканваща усмивка. — Съблечете се, доктор Фарел.
Дъглас се подчини с тях смях. Хвърли дрехите си, без да обърне внимание къде падат, покатери се на леглото и коленичи над нея, за да даде възможност на ръцете й да се движат свободно и да изследват тялото му. Тя започна да го милва, целуваше го, хапеше чувствителните места и се наслаждаваше на дрезгавите му стонове. Когато той най-сетне се наведе над нея, хвана ръцете й и ги вдигна над главата, тя разтвори крака и ги уви около кръста му, за да го приеме дълбоко в себе си. Петите й се забиха здраво в кожата му.
Частити беше преживяла сливането и друг път, но това беше несравнимо. Сладостното усещане на чуждата плът в утробата и, пулсиращата, гореща емоция, всеки отделен ритмичен тласък, който я изпълваше… в тялото й се трупаше наслада и образуваше натегната спирала. Ръцете й се движеха неспирно по гърба му, ноктите и се впиваха в твърдите мускули, пръстите и направляваха движенията на бедрата му. Той беше втренчил поглед в лицето й и отбелязваше всяко, дори бегло чувство. Тя издържа, докато светът се разпръсна на парченца и вече не беше в състояние да каже дали е заплашена от удавяне или се носи във висините.
Когато главата й лека-полека се проясни, тя видя, че Дъглас лежи до нея, сложил ръка върху влажния й корем. Дишаше тежко, очите му бяха затворени.
— Велики боже — прошепна той. — Ние с теб сме създадени един за друг, Частити. По волята на небето.
Тя поиска да се засмее, но нямаше сили. Обърна се настрана, положи глава на рамото му и веднага заспа.
Дъглас посегна към измачканата завивка и я вдигна над телата им. Опита се да угаси газената лампа, но като не можа да стигне до нея през спящата Частити, се отказа и примирено затвори очи.
Бледа зимна светлина падаше върху леглото, когато Частити се събуди с бръмчаща глава. В първия момент не осъзна къде се намира и остана да лежи неподвижно, питайки се на каква странна възглавница почиваше главата й. Постепенно мислите й се проясниха, тя вдигна глава и погледна към Дъглас, който спеше спокойно. Прекрасни дълги мигли, каза си тя с лека завист и помилва с възхитен поглед гъстите полумесеци върху страните му. Веждите му почти се събираха над орловия нос. Едва устоя на изкушението да плъзне пръст по спокойните, съвършено оформени устни. Не искаше да го събуди. Спокойното, равномерно дишане, топлината и ароматът на тялото му в смачканото легло й внушаваха странно усещане за сигурност.
Тя се отпусна отново на рамото му и се загледа към тавана. Снощи сестрите й и тя, макар и с неудоволствие, бяха стигнали до извода, че Дъглас Фарел и Лаура дела Лука няма да се съберат. Това означаваше, че малкият нощен епизод не е застрашил успеха на брачното посредничество. Е, не беше чак толкова малък, напомни си тя със самодоволно кискане. Преживяването беше изключително. В сравнение с миналата нощ загубата на девствеността й беше просто дребен епизод — без травми, но и без драматизъм. Без дори средно земетресение. Тази нощ обаче…