— Трябва да кажа, че гледката е възхитителна. — Помилва корема й и проговори замислено — Точно това обичам. Прекрасна закръгленост.
— Защото ям много сладкиши — обясни Частити, бутна ръката му и се изправи. — Върви си, моля те, трябва да се облека.
Той сведе глава и я целуна. Облече набързо ризата и панталона, отключи вратата и се измъкна навън с тихи стъпки.
14
Частити с мъка намери халата си в бъркотията от чаршафи и завивки. По някакъв незнаен начин той се бе озовал под леглото заедно с нощницата й. Тя ги изтърси и бързо се облече — вече беше осем и двайсет и нямаше време да се облече както трябва. Освен това в първия ден на Коледа можеше да си позволи известна небрежност.
Посегна към четката за коса и се опита да приглади бъркотията от червени къдрици. Кожата й пламтеше, сякаш беше спортувала на чист въздух, очите й сияеха. Сексът прави жената красива, реши тя и се засмя на себе си. Самодоволна и щастлива, тя си каза, че днес нямаше да се чувства ощетена от съдбата, ако сестрите й бяха прекарали нощта по същия начин. Напъха босите си крака в пантофите и бързо излезе в коридора.
— Весела Коледа, лельо Час. — Сара изскочи от вратата на детската стая, още по нощница, задъхана и сияеща, разрошена от съня и вълнението. — На леглото ми беше окачен чорап! — Момиченцето го размаха гордо. — Вътре намерих портокал, гумена топка, кутийка за моливи, опаковка цветни моливи, шнола с форма на пеперудка и друга с форма на щурче, както и панделки за коса в най-различни цветове. Погледни, не са ли красиви?
Тя извади съкровищата си от чорапа и Частити им се възхити търпеливо, преструвайки сеq че никога не ги е виждала и че пълният с подаръци чорап сутринта на Коледа беше и за нея също такава голяма изненада като за Сара.
— Беше ли вече долу? — попита тя и се запъти към стълбата.
— Не — отговори момичето. — Още не съм облечена.
Частити избухна в смях.
— И аз не съм, но в първия ден на Коледа правилата са други. Ела да видим елхата.
Сара заподскача весело пред нея и изведнъж спря като вцепенена.
— Мили боже! Никога не бях виждала толкова много подаръци — пошепна тя. Кръстът на елхата беше скрит от купчини опаковани подаръци.
— Те са за персонала — обясни Частити, която наблюдаваше със задоволство учудването и възхищението на Сара. Имаше чувството, че самата тя преживява Коледата заедно с момиченцето.
— Мога ли да ги разгледам отблизо?
— Да, но не ги вземай.
Сара я погледна шокирано.
— Никога не бих си позволила подобно нещо, лельо Час. Не искам да разваля изненадата.
— Знам, че не би го направила.
Частити остави момичето да се възхищава отдалеч на малките съкровища и тръгна да търси сестрите си и съпрузите им.
Намери ги в малкия семеен салон в задната част на къщата. В камината гореше буен огън, газовите лампи бяха запалени. Ясната нощ беше отстъпила място на студен сив ден, който обещаваше сняг.
— Весела Коледа — поздрави ведро тя, прегърна и целуна всички поред. — Боже, колко благопристойно изглеждате… моля да извините размъкнатия ми вид.
— Май не си се наспала — промърмори с леко злобна усмивка Констанс и Частити усети със смущение, че се изчервява. Тя предпочете да не отговори, защото бе забелязала как Макс и Гидиън избягваха да се погледнат. Очевидно сестрите й не бяха скрили от съпрузите си, че са намерили вратата й заключена. Естествено, това можеше да се очаква. Но тя и без това нямаше причини да отрича.
— Сара не е на себе си от възбуда — отбеляза весело тя и отиде до масичката да си налее чай.
— Никога досега не е прекарвала толкова хубава Коледа — рече Гидиън с нежна, но и малко меланхолична усмивка. — Жалко е, че едно единайсетгодишно момиче разбира едва сега какво е семеен празник.
— Прав си, но от друга страна, ако го познаваше от най-ранните си години, вече щеше да й е омръзнало — възрази Прюдънс.
— Точно така, и щеше да скучае — подкрепи я Частити.
— Щеше да се чувства твърде голяма, за да се поддаде на магията.
— Може би сте прави. — Но Гидиън не изглеждаше съвсем убеден.
— Както и да е — намеси се Констанс, за да върне разговора в безопасен коловоз, — ще ми каже ли най-сетне някой какво правим тук в този безбожно ранен час?
— Не е чак толкова рано — поправи я меко мъжът й.
— Съжалявам, вината е моя — каза Частити и отпи голяма глътка чай. — Но защо е тази тайнственост?
— О, няма никаква тайнственост — отговори провлечено Макс.
— Напротив, има — възрази жена му с престорено възмущение. — Хайде, отворете си устите.
— Този израз е, меко казано, неелегантен — промърмори измъчено Макс.