Като по команда трите сестри скръстиха ръце и втренчиха погледи в двамата мъже. Неспособни да се справят с трите двойки искрящи очи, те разпериха примирено ръце.
— Предавам се — каза Макс. — Хайде, Гидиън, говори. Гидиън се обърна към писалището в ъгъла и вдигна дебел плик. Измъкна от него няколко листа и ги подаде поред на сестрите.
— Един за теб, Прюдънс, един за Констанс и един за Частити. — Връчи на всяка по един документ и отново се отпусна до шурея си. Сега беше ред на двамата мъже да се втренчат в сестрите.
Те прочетоха документите и си размениха неразбиращи погледи.
— Какво е това? — попита Констанс.
— Шу Лейн? — Прюдънс вдигна рамене. — Какво означава това, Гидиън?
Частити проговори бавно:
— Прилича ми на договор за наем.
— Точно така — кимна Гидиън и намигна на Макс. — Това наистина е договор за наем.
— Какво сте наели? — попита все още неразбиращо Констанс.
— Обектът е на Шу Лейн и Флийт стрийт.
— Но защо? — попита Частити. — И за какво?
— Тази сутрин сте забележително недосетливи, и трите — отбеляза с усмивка Гидиън. — Нима не ви е ясно като слънцето какво означава това?
— Нищо не разбирам — отзова се нетърпеливо Прюдънс.
Макс избухна в смях.
— Не вярвах, че ще доживея деня да видя и трите сестри Дънкан да не разбират нещо.
— Не, почакай… — Прюдънс вдигна ръка. — На Флийт стрийт е пресата…
— Виждам, че умът ти се връща — отбеляза мъжът й.
— Продължавай в тази посока.
— Редакциите на вестниците… — промълви Констанс.
— „Мейфеър Лейди“ — завърши Частити и почука с пръст по договора. — Това е договор за наем на редакция. Права ли съм?
— Точно така — отговори Гидиън. Двамата с Макс се засмяха гордо. — Решихме, че е време вестникът ви да има официален адрес. В края на краищата вече не живеете под един покрив.
Сестрите въздъхнаха шумно. Най-сетне бяха схванали значението на договора.
— Ще си имаме редакция — пошепна възхитено Частити.
— Обаче не можем да сложим имената си на вратата — рече замислено Прюдънс. — Трябва да запазим анонимността си. Нали не искаме постоянно да ни нападат клиенти, които пускат обяви, или търсещи услугите на посредническата агенция.
— Правилно. Затова ще си запазите адрес до поискване — предложи Гидиън. — В редакцията обаче има телефон и спокойно можете да го публикувате във вестника. Това ще оживи дейността ви.
— Прав си — кимна Констанс. — Освен това никой от кръга на познатите ни няма да се покаже в онзи квартал, така че можем спокойно да идваме и да си отиваме.
— Правилно — каза Макс. — В стаята има три писалища, три пишещи машини, две шкафчета и телефон.
— Пишещи машини? — учуди се жена му. — Но нито една от нас не може да пише на машина.
— Ще се научите. Толкова ли е трудно? — попита с усмивка той.
— О, разбира се, че ще се научим. — Очите на Частити блестяха все по-силно. — Само си помислете колко по-бързо ще пишем, а и печатарите ще се справят по-добре.
— Значи все пак се радвате? — попита Гидиън, който още не можеше да прецени реакцията им.
— Но разбира се, че се радваме — извика Прюдънс и устремно го прегърна. — Просто за момент загубихме дар слово.
— Подаръкът ви е великолепен. Трябва да мине време, докато осъзнаем напълно с какво сме се сдобили — каза Констанс. — Но въпреки това е прекрасно. Много ви благодаря!
Двамата мъже приеха самодоволно прегръдките и целувките, с които ги обсипаха сестрите. Само след няколко минути обаче Частити, Прюдънс и Констанс се настаниха удобно пред огъня и поведоха оживен разговор за предимствата на коледния си подарък и за бъдещите си планове. Макс и Гидиън си кимнаха примирено и тръгнаха да си търсят закуска.
След половин час вратата се отвори. Влезе лорд Дънкан.
— Вече се питах къде сте се скрили — каза той. — В случай, че сте забравили — къщата ни е пълна с гости.
— О, не сме забравили. Само че… Гидиън и Макс ни направиха страхотен коледен подарък и сега се опитваме да си изясним значението му — уведоми го Частити и остави празната си чаша на масичката.
— Така ли? И какъв е подаръкът?
— Не съм много сигурна, че ще го одобриш — засмя се Констанс. — Може би е по-добре да не знаеш.
— Глупости — възрази категорично той. — Държа да чуя какво е.
Прюдънс му разказа за редакцията, лорд Дънкан поклати укорно глава и рече:
— Е, мисля, че вече не съм в състояние да променя нещата. Макс и Гидиън са зрели мъже и щом са решили да подкрепят безумствата на жените си, аз няма да им се бъркам. — На път към вратата каза през рамо. — Все пак ще си позволя да ви посъветвам да приключите дискусията и да се опитате да въведете малко ред в хаоса на коледното утро.