— Няма никакъв хаос, татко — възрази Частити, стана и се протегна. — Сега е време за закуска.
— А ти си още по нощница — обърна й внимание бащата с леко смущение. — Прюдънс, доведената ти дъщеря умира от нетърпение да започне празникът.
— Ей сега идваме — успокои го Прюдънс. — Но Час първо трябва да се облече прилично, нали, скъпа?
— Веднага — отговори с готовност младата дама и последва баща си. — След половин час съм тук.
Лорд Дънкан изръмжа нещо неразбрано и се понесе към стаята за закуска. Дъщерите му се спогледаха с виновни усмивки.
— Той взема много сериозно задълженията си на домакин — отбеляза тихо Частити.
— О, за това е виновна контесата — обясни Констанс. — По-рано никога не се притесняваше за коледните празненства и ние се радвахме, че предоставяше на нас и на лелите да ги организираме и да изпълним обществените си задължения.
— Е, аз отивам да се облека, за да не го вълнувам повече — реши Частити и се запъти към вратата.
— Още не сме говорили за случилото се миналата нощ — спря я Прюдънс. — Трябва ли, Час?
Частити се настани на облегалката на едно кресло и размаха босия си крак, обут в топла пантофка.
— Той знае, че нямам пари — каза тя, изричайки мислите, които я бяха преследвали в сънищата й. — Затова сигурно търси само кратка страстна афера. Реших, че мога да си позволя този коледен подарък. Имате ли нещо против?
— Сигурна ли си, че нещата няма да се усложнят? — попита остро Констанс.
Частити захапа долната си устна и се опита да разсъждава разумно.
— Няма как да се усложнят — каза след малко тя. — Не мога да му кажа, че аз съм псевдофранцузойката в Националната галерия… Не мога да му кажа, че посредническата агенция сме ние трите… Ще се почувства толкова унизен, че никога няма да ми прости. Затова ще приема тази коледна връзка като подарък от небето, а когато се върнем в Лондон, ще му потърсим друга жена. Миналата нощ нямаше да се случи, ако той поне малко бе харесал Лаура. Защото Дъглас не е от хората, които се отказват от веднъж взето решение и не преспиват с друга жена, ако са започнали да ухажват някоя сериозно.
— Сигурна ли си? — попита Прюдънс и погледна сестра си с присвити очи.
— Да, сигурна съм — отговори Частити и двете сестри чуха съвсем ясно въздишката й. — Той е открит и целенасочен. Знае какво иска, отива и си го взема. Не се срамува от онова, което прави, нито от средствата, които използва за постигането на целта си. Но бих искала да го гледам как работи.
Тя погледна сестрите си. В очите й светеха тъга и убеденост.
— Мъж, който е способен на безкористно отдаване, не може да бъде измамник. — Сведе глава и стъпи на пода. — Затова съм сигурна, че ще се почувства измамен, като разбере какво съм направила. Не бива да узнае нищо, ясно ли ви е? Никога. Няма да допусна нещата да се усложнят. Ще се радваме на кратка сладка връзка. И толкоз. — На излизане тя се обърна и кимна бодро на сестрите си.
Когато вратата се затвори зад гърба й, Констанс въздъхна.
— Дамата протестира твърде шумно…
— И аз си помислих същото — кимна Прюдънс. — Ако Час се е влюбила в Дъглас, ще страда, колкото и да се преструва, че това е само кратка връзка.
— Час не спи с „кратките си връзки“ — отбеляза Констанс. — В момента обаче не можем да направим нищо. Но когато се върнем в Лондон…
— Ще видим — проговори замислено Прюдънс. — Отивам да намеря Гидиън и Сара. Ще отидем на църква с Мери и момичето, макар че никак не ми е приятно да взема двойна доза от проповедта на Денис. А ти и Макс ще дойдете ли?
— О, не мисля, че Макс ще се съгласи — засмя се Констанс. — Той няма страх пред бога. Една коледна проповед му е достатъчна.
Частити отвори вратата на стаята си и спря смаяно на прага. Дъглас седеше във високото кресло до прозореца и четеше последния брой на „Мейфеър Лейди“. Като я видя, се изправи с усмивка.
— Чаках те — обясни той. — Знаех, че рано или късно ще се появиш отново тук. — Остави вестника и прекоси малкото помещение с протегнати ръце. Хватката му беше топла и здрава. Наведе се и я целуна по устата. — Преча ли?
Частити поклати глава.
— Не, но не очаквах да заваря някого тук.
— Остана твърде дълго време със сестрите си — каза той, сякаш това беше обяснение за присъствието му, и пусна ръцете й.
— Да, знам. — Частити посочи нощницата си. — Все още не съм облечена. Гидиън и Макс имаха подарък за нас и ни трябваше доста време, докато оценим значението му. — Погледът й неволно се плъзна към изданието на „Мейфеър Лейди“, оставено на рамката на прозореца.