Дъглас проследи погледа й и каза:
— Ти очевидно четеш всеки брой на вестника. Намирам го навсякъде.
— Вече ти казах, че този вестник има особено значение за нас — отвърна тя и се възползва от шанса да даде своя принос към делото, започнато от сестрите й. — Баща ми загуби по-голямата част от богатството си заради човека, който обвини вестника в клевета. Естествено татко не си върна отнетото, но за нас беше известно удовлетворение, когато измамникът бе изобличен. — Тя отвори гардероба си. — Семейството ни вече няма пари, но все някак се оправяме.
— Не съм сигурен, че финансовото положение на лорд Дънкан ме засяга по някакъв начин — отговори почти враждебно Дъглас.
— О, всички знаят какво е финансовото му положение — отзова се небрежно Частити и буквално влезе в гардероба. — Ние нямаме тайни. — Тя затвори за миг очи, ужасена от лъжата си, и се напъха още по-навътре.
— Както и да е — рече той. — Би ли излязла за малко? Не без причина пуснах корени тук.
Частити се измъкна заднешком от гардероба, съзнавайки, че бузите й са силно зачервени. Дъглас се извърна и посегна към красиво опаковано пакетче.
— Исках да ти връча коледния си подарък на четири очи. — Подаде й пакетчето и в очите му се появи страхливо очакване, което безкрайно я учуди.
— О! — пошепна тя, пое пакетчето и го завъртя между пръстите си. — Но аз нямам нищо особено за теб. Купили сме обичайните дреболии и сме ги сложили под елхата.
— Няма нужда от ответен подарък — отвърна тихо той. — Отвори го, моля те.
Частити развърза панделката и разви хартията.
— О, небеса! — Лицето й засия. — Каква красота! — Раздипли шала и кехлибарените перли паднаха на пода. Дъглас се наведе да ги вдигне.
— Великолепни са, направо съвършени — пошепна тя, когато той й ги показа. — И подхождат на шала. Колко умно си ги избрал. — Обхвана лицето му и го целуна с искрена благодарност. — Чувствам се ужасно, че не съм ти избрала нищо особено.
— Не е нужно — отговори той и леко се смръщи. — Достатъчно ми е да знам, че коледната ми изненада ти харесва. Ще ми отнемеш радостта от подаряването, ако започнеш да си блъскаш главата за някакъв скъп подарък.
Тя кимна, осъзнала, че той е съвсем прав, и отново го целуна.
— Ще ги сложа още сега. Имам рокля, с която ще стоят чудесно.
— Покажи ми я. — Той се запъти към все още отворения гардероб.
— Какво разбираш ти от женски тоалети? — засмя се тя.
— О, доста много, благодарение на сестрите ми — увери я той и започна да преглежда роклите на закачалката. — Я да видя…
— Виж какво — предложи засмяно тя, — аз ще отида да се измия, а през това време ти ще избереш нещо за мен, става ли?
— С радост — отговори той, скрил глава в гардероба. — Иди и се приготви. Ако не заключиш вратата, след минута ще дойда да ти измия гърба.
— Идеята ти не е добра. — Частити се запъти към вратата. — Това означава никога да не слезем долу, а къщата ми е пълна с гости.
— Ах, да… — Дъглас въздъхна драматично. — Тогава ще се въздържам.
— Ще обуздаваш поривите си — поправи го Частити. — Това е правилният израз.
— Ще се обуздавам и ще се упражнявам в добродетелност — уточни той и се появи на светло с царевичножълта рокля в ръце.
Частити се засмя и го остави сам, преди да се поддаде на изкушението.
Свърши бързо в банята и когато се върна в спалнята и я намери празна, изпита разочарование. На леглото беше просната царевичножълтата копринена рокля, шалът беше изкусно драпиран върху нея, а най-отгоре бяха кехлибарените перли. Невероятна комбинация, това трябваше да му се признае. Доктор Фарел имаше отличен вкус.
Частити се облече бързо и слезе в залата. Половината гости бяха отишли на църква, масата за закуска беше вдигната и тя продължи към кухнята. Мисис Хъдсън надзираваше строго прислужничките, които тичаха между тенджерите със супа, тиганите със сосове, шишовете с печени гъски и купите с димящ коледен пудинг.
— Весела Коледа, мисис Хъдсън. Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Частити, отряза си филия хляб и я намаза дебело с масло и мармалад.
— О, не, с нищо, мис Час — отговори весело икономката. — Всичко върви по план. В един часа ще поднесем обяда.
— Прекрасно. А къде е Дженкинс? Още не съм го виждала днес. — Частити си отряза още една филия хляб. — Искам да разбера кога ще поднесем подаръците на персонала.
— Взе среброто и се оттегли в портиерската стаичка — отговори мисис Хъдсън и продължи енергично да бърка пълнежа от салвия и лук.
Частити кимна, изяде филията си и отиде в портиерската стаичка, където седеше Дженкинс, препасан с кожена престилка, и лъскаше сребърните прибори.