— Защо не възложите тази задача на някой друг, Дженкинс? — попита Частити.
— В никакъв случай, мис Час. Среброто си е мое задължение — отвърна сърдито възрастният мъж. — Не бих поверил тази важна дейност на никой друг.
Частити се усмихна и не повдигна повече възражения. Зададе въпроса си, получи отговор и се върна в главното крило на къщата. Обиколи всички салони със засилващото се чувство, че дори стените и мебелите са затаили дъх и очакват празникът да започне. Свещите на елхата бяха запалени, в голямата камина в залата пламтеше буен огън, в библиотеката също беше топло и уютно. В къщата сякаш нямаше жив човек. Знаеше, че Прюдънс и семейството й са отишли на църква. Лелите вероятно ги бяха придружили, но къде бяха баща й, Макс и Констанс и дамите Дела Лука? Даже Дъглас Фарел блестеше с отсъствието си.
— Заваля сняг, мис Час — съобщи Мадж, която излезе от кухнята с кофичка въглища. — Бяла Коледа… както му е редът.
Частити хукна към входната врата и я отвори. В залата нахлу студен въздух. Тя затвори вратата зад себе си и спря на най-горното стъпало, скръстила ръце под гърдите. Вдигна поглед към оловносивото небе, от което безшумно падаха едри снежинки. Беше абсолютно тихо. Земята постепенно изчезна под девствено бяла завивка.
Най-сетне се чуха гласове: дълбокият баритон на баща й, високият, приятен глас на контесата, тънкото, превзето гласче на Лаура. След групата, която се появи иззад ъгъла, вървеше Дъглас Фарел. Изглежда ядосан, установи с усмивка Частити. В този миг той вдигна глава и я видя. Разбърза се, буквално затича и стигна пръв до вратата.
— Не бива така, Частити, ще настинете и ще се разболеете — изрече загрижено той. — Нямате даже палто. Бързо влезте на топло. — Хвана я за лакътя и я отведе в залата.
— Нали съм с шал — отговори безгрижно тя и попипа фината материя. — Толкова е голям, че ме покрива цялата.
— Но не е предназначен за навън — укори я той, но веднага се усмихна. — Трябва да кажа, че ти стои прекрасно.
— Прав си — отвърна тихо тя и се наслади на топлината на усмивката му, напомняща за споделената страст. — Знам.
— Влизайте, скъпа контесо, влизайте бързо — извика весело лорд Дънкан, докато изтърсваше палтото си от снега. — Май не биваше да излизаме навън. Знаех си, че ще завали. Дайте ми палтото си, мис Дела Лука, и идете до огъня. Изглеждате замръзнала.
Лаура наистина изглеждаше замръзнала — бяла, с още по-остри черти от обикновено, със синкави устни.
— Не съм свикнала с такъв студ, лорд Дънкан — отговори тя, треперейки. — Климатът тук е наистина брутален.
— Абсолютно нецивилизован — кимна весело Частити. — Седнете до огъня, а аз ще ви донеса кафе или нещо друго, което да ви стопли.
— Уиски — извика лорд Дънкан, — единственото средство, което затопля истински. Нищо не може да се мери с него.
Лаура изкриви уста в отвратена гримаса.
— Благодаря, лорд Дънкан, но аз не се докосвам до спиртни напитки.
Негово благородие, макар и смаян от това заявление, прояви обичайната си дискретност и се обърна към контесата.
— Но вие, скъпа, ще изпиете една чашка с мен, нали? Отивам да донеса гарафата. Вие също, Фарел! Виждам, че имате нужда. — Без да чака отговор, той се запъти към библиотеката, където беше масичката с бутилките.
— Искате ли кафе, Лаура? — попита Частити. Изпитваше съжаление към младата жена, която изглеждаше наистина измръзнала и жалка. — Или може би топло мляко, или горещ шоколад?
— Кафе, ако обичате. — Лаура въздъхна. — Естествено никой не умее да прави кафе като италианците.
Частити извъртя очи и срещна подигравателната усмивка на Дъглас Фарел. Това момиче беше непоправимо.
— Ние всички много се стараем, Лаура — отговори спокойно тя. — Ще се погрижа да ви сварят специално кафе, гъсто и силно. Влезте в салона, там не е толкова ветровито като в преддверието. Дъглас, моля ви, заведете Лаура и контесата до камината в салона. Или може би носите средство против настинка?
— Няма нищо, което предпазва от настинка — отговори доста рязко Дъглас. — Нося лекарства, които облекчават симптомите, това е всичко. Но не вярвам, че сте настинали, Лаура. Ще поседите край огъня, ще изпиете чаша хубаво кафе и ще си възвърнете силите.
След като в продължение на половин час беше слушал нескончаемите оплаквания на Лаура от варварския английски селски живот и от английското гостоприемство като цяло, Дъглас не беше в състояние да прояви съчувствие. Все пак й предложи ръката си, подаде другата на майката и отведе двете дами в салона.
Констанс слезе по стълбата точно когато Частити се появи от кухнята с табла за кафе.