— Трябваше да го донеса сама — обясни малката сестра. — Всички са заети. В кухнята е като в ада — навсякъде кипящи тенджери и пръскаща мазнина.
Констанс кимна с разбиране.
— Шалът е великолепен, Час. А перлите са несравними. Защо още не съм ги виждала?
— Защото са коледен подарък — отговори Частити и се запъти с таблата към салона.
— Аха — кимна Констанс с многозначителна усмивка. — И от кого?
— Не си блъскай главата за такава дреболия — посъветва я Частити и влезе в салона. — Кафе, Лаура… надявам се да е по вкуса ви. Сама го сварих. — Остави таблата на ниската масичка. — Захар? Сигурно помага против настинка.
— Само една бучка — отговори със слаб гласец младата дама, потънала в дълбокото кресло пред камината. — И мъничко сметана.
Частити наля кафе и й подаде чашата.
— Искате ли и вие, Дъглас?
— Не, благодаря, аз чакам уискито.
— Ето това се казва приказка — засмя се лорд Дънкан, който влезе откъм библиотеката с гарафа и чаши в ръце. — Констанс, скъпа, искаш ли и ти глътка уиски?
— Не, татко, благодаря — отговори с усмивка тя. — Още е много рано за уиски, а и аз нямам вашето извинение за разходка в студа. Ще пия кафе.
Затръшването на вратата и шумният хор от гласове възвестиха завръщането на гостите, които бяха отишли на църква. Сара влезе в салона, подскачайки. Бузите й пламтяха от студа, по шала и шапчицата бяха полепнали снежинки.
— Бяла Коледа! — извика тя и разпери ръце пред прозореца. — Не е ли съвършено? Не може да бъде по-хубаво!
— Наистина не може — кимна сериозно Частити. — Освен това… нали знаеш какво предстои сега?
— Подаръци — отговори Сара и разви шала си. — Толкова съм развълнувана. Не си спомням друг път да съм била така развълнувана. Права ли съм, татко?
Гидиън кимна и я погали по главичката.
— Права си, скъпа.
— Ако ще обядваме в един, не бива да чакаме повече с подаръците — обади се леля Агата. — Как мислиш, Едит? Прислужниците също искат да празнуват.
— Правилно, лельо Агата, трябва да побързаме. — Частити размени многозначителен поглед със сестрите си. Лелите продължаваха да поддържат илюзията, че водят домакинството на брат си, и трите момичета изобщо не се опитваха да я разрушат.
— Дайте ни пет минути да свалим палтата — помоли Прюдънс. — Целите сме в сняг.
— Аз имам нужда само от три минути — заяви Сара и хукна към вратата. — Идваш ли, Мери?
— Следвам те по петите — отзова се весело гувернантката.
Прюдънс тръгна след тях, но спря пред Частити и я огледа с одобрение.
— Прекрасни перли, Час. А шалът е още по-прекрасен. Защо не съм ги виждала?
— Защото ги притежавам едва от тази сутрин.
Прюдънс хвърли бърз поглед към Дъглас Фарел, който стоеше до камината с чаша уиски. Веждите й се вдигнаха едва забележимо, тя наклони глава, сякаш искаше да му направи комплимент, и последва доведената дъщеря и съпруга си към стаите им.
15
— Заглавие на песен? — опита се да отгатне Частити, когато Сара представи достоверна имитация на оперна певица. Сияещото момиче закима усърдно и размаха ръце. След обилния обяд само Сара имаше достатъчно енергия за играта на шаради, докато повечето възрастни участваха само заради детето.
Снегът, който падаше на едри парцали, още повече засилваше летаргията. Лелите се бяха оттеглили за следобедния си сън. Лорд Дънкан похъркваше тихо до огъня, а контесата беше клюмнала във високото си кресло. Лаура седеше до майка си и се занимаваше с коледния си подарък от Дъглас. Когато играта на шаради ставаше твърде шумна, тя вдигаше глава с измъчено изражение, издаваше дълбока въздишка и отново се посвещаваше на четивото си. Всички останали се прозяваха скритом, съжаляваха за втората порция коледен пудинг и се опитваха да проявят интерес към шарадите.
Увита в бял чаршаф и размахваща дълга вилица, Сара отмяташе глава назад и надменно сочеше с показалец зрителите, опитвайки се да изрази нещо. Публиката не отгатваше и мимиката на детето ставаше все по-гротескна.
Дъглас стана и отиде до масичката с напитките да си налее чаша порто. Облегна се на стената, отпивайки бавно, и известно време погледа Сара със смръщено чело. Изведнъж щракна с пръсти и извика:
— „Рул Британия“!
Лицето на момичето светна в радостна усмивка.
— Отгатна… как се сети?
— Ти си чудесна артистка — похвали я той.
— Браво, Дъглас — изръкопляска Частити. — Браво и на теб, Сара.
С изключение на спящите и Лаура всички заръкопляскаха, Сара се изчерви и се поклони вдървено.
— Кой е наред? — попита с очакване тя.
— Мисля, че трябва да опитаме нещо друго — отговори баща й и този път не успя да скрие прозявката си. — Ако не се раздвижа, ще заспя. — Той стана и се протегна. — Не бих възразил срещу малка разходка.