— Не и в това време — възрази Макс, сочейки заснеженото стъкло на прозореца.
— Хайде да поиграем друга игра — предложи с надежда Сара.
— Предлагам да играем на сардини — обади се Прюдънс. — Това ще ни ободри — добави тя, пренебрегвайки измъчения стон на мъжа си.
— Как се играе на сардини? — попита Сара.
— Ами… хвърляме жребий, за да определим кой трябва да се скрие. След десет минути останалите тръгват да го търсят. Който го намери, се скрива при него. Играе се, докато накрая остане само един играч да търси.
— О, Прюдънс, много съм стар за тази игра — изохка Гидиън.
— Разбира се, че не си — възрази тя. — Изключваме татко и лелите, контесата и Лаура, но всички останали трябва да играят. — Извади лист хартия и го накъса на парченца. — На едно от парчетата ще нарисувам кръст и който го изтегли, трябва да се скрие. Сара, подай ми кристалната купичка.
Сара изтича да донесе купата и я подаде на мащехата си. Прюдънс сгъна листчетата, сложи ги в купата и ги разбърка.
— Хайде, Сара, обиколи играчите и всеки да си вземе листче.
— Първо да обсъдим правилата — обади се Констанс. — Кои части от къщата не са разрешени за криене?
— Помещенията на персонала и спалните на онези, които не играят — предложи Частити. — Освен това мазето и тавана.
— Все пак остава достатъчно място за игра — отбеляза Макс и си взе листче от купата, която му поднесе Сара.
— Точно това е важното — отговори поучително жена му. — Всички имаме нужда от движение и ще си го създадем, като обиколим къщата.
Дъглас също си взе листче, но не го отвори, а проследи, как Частити разгъна своето. Бързият поглед му издаде, че не е улучила кръстчето. Тогава и той разгъна листчето си и намръщено го смачка в шепа.
— Май аз съм късметлията. — Остави чашата си на перваза на камината и попита: — Колко време ми давате да се скрия?
— Десет минути — отговори Частити. — Изберете по-широко скривалище, за да можем да се напъхаме всички.
— Ще се скрия, където искам, мис Дънкан — отговори надменно той, наведе се над нея, уж за да хвърли листчето в кръстчето до креслото й, и пошепна в ухото й: — Избрах си огромния шкаф за бельо в банята до твоята стая. Нали нямаш нищо против?
Изправи се, без да я погледне, кимна на останалите играчи и излезе.
Спря за малко в голямата зала и се вслуша в песните и неудържимия смях, които идваха от помещенията на персонала. Вземайки по две стъпала наведнъж, изкачи стълбите и влезе право в банята, която Частити му бе показала миналата вечер.
Там наистина имаше вграден шкаф за бельо, просторен, с широки лавици, на които бяха наредени чаршафи и кърпи и които предлагаха достатъчно място мъж с неговия ръст да седне на пода и да протегне крака. Дъглас дръпна вратата, но не я затвори, облегна глава на стената и зачака.
Не мина много време и той чу шум от гласове и стъпки. Някой отвори вратата на банята с тихо скърцане. Дъглас открехна вратата на шкафа, за да види кой влиза, усмихна се доволно, протегна ръка и хвана Частити за полата.
— Ох! — изпъшка тя, когато той я дръпна в шкафа. — Не мога да повярвам, че ми издаде скривалището си. Това не е по правилата.
Дъглас я дръпна още веднъж и тя падна в скута му.
— Глупости — възрази той и плъзна ръка по гърба й. — Щом се хванахме на тази смешна игра, редно е да се позабавляваме. — Целуна тила й и с радост усети потреперването й. Ръката му се плъзна напред, обхвана гърдата й и започна да масажира зърното, докато то щръкна и изду плата на роклята.
Устните му милваха тила й и той се наслаждаваше на аромата на затоплената й кожа. После бавно вдигна роклята и фустата и оголи краката й в тънки чорапи. Частити остана неподвижна. В тясното пространство тя не можеше нито да се обърне, нито да използва ръцете си, за да отговори на милувките му. Пръстите му се плъзнаха по бедрата й, минаха под тънкото бельо и намериха влажния, горещ отвор, който ги очакваше.
— Вдигни се малко — пошепна той и бързо развърза връвта, която стягаше панталонките й. Тя се подчини и му помогна да свали бельото й. Усети грубия туид на панталона му по бедрата и задните си части и потръпна от удоволствие. Когато той мушна ръка под дупето й, тя захапа долната си устна, за да не извика. Ако някой влезе в банята и реши да отвори шкафа…
Усети как той освободи члена си от панталона и се надигна, за да улесни проникването му. През това време пръстите му не преставаха да я милват. Тя се раздвижи бавно, нагоре и надолу, отново и отново, слушайки как дишането му се ускорява, усещайки го влажно и горещо в тила си. На челото й изби пот. Полагаше огромни усилия да не извика, докато насладата се увеличаваше и накрая се изля в конвулсивни тръпки. Когато той сложи ръка на устата й, за да спре вика й, тя усети собствената си миризма по пръстите му. Когато омаята отмина и дишането и се успокои, тя се засмя тихо и се отпусна на гърдите му, твърде уморена, за да подреди дрехите си или да се притесни, че някой ще ги открие. Точно тогава вратата на банята се отвори. Частити се вцепени. Дъглас зад нея също се скова, но само за миг. Запазвайки присъствие на духа, той разпростря полата й така, че да скрие и нейните, и неговите крака. Бързият, не твърде любопитен поглед щеше да намери, че всичко е нормално. Вратата на шкафа се отвори.