— Е, намери ни, Кон — обади се с почти нормален глас Частити. — Но те предупреждавам, че тук вътре няма много място.
— Права си — кимна намръщено голямата сестра. — Но ще се настаня на горната дъска. Тя е достатъчно широка и мога даже да си полегна. — Речено, сторено. — Трябва да ви кажа, Дъглас, че сте избрали крайно неподходящо скривалище — отбеляза тя, след като се намести на горната лавица.
— Да — отговори смирено той. — Моля за извинение.
Частити се разтресе от безмълвен смях. Той я побутна по хълбока и се опита да я накара да се повдигне, за да може да вдигне бельото й и да закопчее панталона си. Без да престава да се смее, Частити изпълни искането му.
— Какво правите там долу? — попита подозрително Констанс.
— О, нищо! Тук е много тясно и вече се сковах цялата — обясни Частити, докато Дъглас връзваше панталонките на талията й.
— Ако не искате да ви намерят, трябва да пазите тишина — прозвуча гласът на Макс откъм вратата. Той отвори шкафа и надникна вътре. — Божичко, Фарел, не ви ли хрумна нищо по-добро?
— Не — отговори съкрушено Дъглас. — Нищичко.
Частити престана да се бори и избухна в луд смях. Макс я погледна изненадано, после вдигна поглед към жена си.
— Какво пропуснах?
— Ако се качиш да споделиш тази дъска с мен, може би ще разберем — покани го Констанс.
— Не забравяй, че съм член на кабинета и това е недостойно за човек с моето положение — отговори Макс и се изкатери с много усилия на дъската. Гласът му звучеше задавено, защото трябваше да притиска глава към гърдите, ако не искаше да се удари в горната дъска. Краката му висяха в скута на Частити.
— Кой липсва? — попита Частити. — Прю и Гидиън естествено. И Сара. Мери не играе, нали?
— Надявам се. В неин интерес, разбира се — изръмжа Макс. — Следващият, който дойде, да се крие в банята.
Вратата се отвори и Сара извика тържествуващо:
— Намерих ви! Оставили сте вратата на шкафа отворена!
— Ако я затворим, няма да се поберем вътре — обясни Частити. — Но ти си достатъчно малка, за да се качиш на най-горната лавица. Ще се справиш ли?
— Разбира се — отговори уверено Сара. Мина през Макс и Констанс и се сви на най-горната дъска. — Много весело!
— Зависи от дължината на краката — изръмжа Макс.
Прюдънс се появи чак след няколко минути, когато членът на кабинета беше вече тотално изнервен.
— Стига ми толкова — заяви той. — Няма да чакам Гидиън.
— Не е и нужно — отговори Гидиън от вратата. При гледката, която се разкри пред очите му, той избухна в смях. — Не сте го измислили добре, Фарел.
— Играта се казва „сардини“ — защити го Частити. — Целта е всички играчи да се съберат в тясно пространство.
Макс скочи от дъската и притисна ръце на кръста си.
— Има ли във вашия списък с медицински трикове нещо срещу болки в гърба, Фарел?
— В случаи като този обикновено предписвам уиски — отговори съвсем сериозно Дъглас. Не смееше да отдели Частити от себе си в присъствието на толкова много хора, защото нямаше представа дали е закопчал всичко, както трябва.
— Помогни ми, Макс. — Констанс протегна ръце към мъжа си и той я свали от дъската. После посегна към Сара и й помогна да скочи.
— Вие двамата можете ли да излезете самостоятелно? — попита Прюдънс, която се бе настанила удобно на ръба на ваната.
— Аз се чувствам съвсем удобно — отговори Частити. — Вие също, нали, Дъглас?
— О, да — излъга той, скърцайки със зъби. — Много удобно.
Макс надникна под дъската и се покашля.
— Е, тогава ще ви оставим на спокойствие. — Изправи се и махна заповеднически към вратата. — Хайде, хора, да измислим следващата дяволска игра.
— Как мислиш, дали разбраха какво сме правили? — попита Частити, щом вратата се затвори зад групата.
— Предполагам, че въпросът е реторичен — отговори Дъглас и я вдигна от скута си. — За бога, пусни ме да стана, преди краката ми да са изтръпнали напълно.