— Защо не мога да се отърва от чувството, че премълчаваш нещо?
— Всичко ти казах — настоя тя. — Опитваме се да помогнем на татко. Искаме да бъде отново щастлив. През последните месеци беше толкова самотен и потиснат. Искаме да го измъкнем от унинието.
Дъглас поклати глава и я погледна изпитателно. Любовта към бащата беше благороден мотив и той не биваше да го подлага на съмнение.
— Хайде, Дъглас, не преставай — помоли отново Частити. — Нали отговорих на въпроса ти.
Недоверието в погледа му остана.
— Иска ми се да ти повярвам… — промърмори той. После се засмя и разтърси глава. — И аз не харесвам това спиране. Е, докъде бяхме стигнали?
— Дотук — отговори тя и сложи ръката му на правилното място. — Точно дотук.
Божичко, едва се отървах, каза си Частити, когато отново можеше да разсъждава трезво. Дъглас все още не беше направил връзката между срещата си с Лаура, организирана от посредническата агенция, и поканата да прекара Коледа в Роумзи Мейнър. Все още не.
Тя потисна въздишката и зарови глава във възглавницата. Въобразяваше си, че може безнаказано да си позволи един страстен епизод и след него да се върне към обичайния си живот. Сега вече не беше сигурна в това. Измамата, която си позволяваше с Дъглас, засядаше в гърлото й. Страхуваше се, че той ще открие истината, и този страх беше напълно реален. Нямаше представа как ще реагира той, като разбере как са го манипулирали. Но мисълта за реакцията му предизвикваше тръпки по гърба й. Сега, като се обръщаше назад, цялата история й изглеждаше мръсна. Доскоро смяташе, че това е само лека, безобидна лъжа, но сега се чувстваше безчестна и омърсена. Дълбоко в себе си съзнаваше, че страстният епизод е приключил. Не можеше да продължава да го мами, но нямаше сили да му признае истината.
Частити отново зарови глава във възглавниците, съзнавайки, че това е инстинктивен опит да скрие мислите си, сякаш мъжът, който дишаше равномерно до нея, можеше да ги прочете. Ако беше равнодушна към него, всичко щеше да е наред. Но тя не беше. Нямаше смисъл да се самозалъгва, че това е само един страстен епизод, бегла афера без обвързване. Тя се любеше с Дъглас не само за да задоволи капризите си. Тя го обичаше. Обичаше го целия, не само тялото му. Но тялото му обичаше до полуда. Сгуши се в него и го прегърна здраво. Поне тялото й не го лъжеше.
Дъглас напусна леглото на Частити, когато на хоризонта се появиха първите червени ивици на зората. Частити усети, че той се отдели от нея, измърмори нещо протестиращо, но после се сгуши в топлата вдлъбнатинка, оставена от тялото му, и продължи да спи. Дъглас наметна халата си и излезе в коридора. Чувстваше се несигурен, изваден от равновесие, но не знаеше защо. Любовната им игра беше прекрасна, въпреки това той беше усетил някакъв фалшив тон и не можеше да се отърве от чувството, че Частити не беше съвсем честна, като му говореше за плановете на сестрите да оженят баща си за контесата. Всъщност това изобщо не ме засяга, каза си решително той.
Изкъпа се спокойно, облече се и излезе навън. През нощта снегът беше престанал, въздухът беше свеж и студен, небето блестеше ослепително синьо. Разходката му продължи цял час. Докато затъваше в пресния сняг, той се опитваше да внесе яснота в мислите си. Имаше чувството, че е стигнал до повратна точка, в която грижливо обмислените му планове са загубили значението си. Замисли се за намерението си да се ожени за богата жена и си каза, че тази идея е абсурдна. Бездушна и егоистична. Вече не можеше да си представи как доскоро е вярвал, че може да се задоволи с брак, почиващ само на взаимното уважение и хладната пресметливост. От друга страна обаче, той имаше спешна нужда от пари, за да осъществи смелите си планове, а емоциите бяха само пречка за осъществяването на целта му. Частити очевидно нямаше пари и онова, което изпитваше към нея, можеше да се определи само като емоционална обвързаност.
Дъглас спря пред замръзналото езерце и се загледа смръщено в ледената покривка. Защо да не назове чувството с истинското му име? Защо да не си го каже направо: той беше влюбен. И чувството беше съвсем различно от онова, което беше изпитвал към Мариан, която обожаваше с безумна отдаденост и покорство. Днес това обожание му изглеждаше повърхностно в сравнение с дълбокото чувство за взаимна принадлежност, когато се любеше с Частити. Тя се бе промъкнала незабелязано в сърцето му, беше го завладяла и той беше пленник на чувството си, омагьосан без надежда за спасение. Виждаше грешките й съвсем ясно, както виждаше своите. У Мариан не беше виждал никакви грешки, докато тя не му ги показа изненадващо. Слепотата му направи шока и загубата на илюзиите още по-силни. Сега обаче не можеше да си представи, че Частити ще му причини неприятна изненада.