— Ваша светлост… Кавендиш Скуеър — извика той, опитвайки се да скрие учудването си от царящата бъркотия.
— Благодаря, Франк. — Джак се освободи от полите на съпругата си и скочи на улицата. Подаде ръка на Арабела и я извлече навън.
Тя вървеше до него, съзнаваща, че деколтето й е разместено, че полите й са влажни и безнадеждно измачкани. Затова събра цялото си достойнство, отвори ветрилото и изкачи стълбите, прихванала роклята си. Мина покрай Тидмут с високомерно „Лека нощ“, прекоси залата и забърза нагоре по стълбището.
Влезе в будоара си и кучетата скочиха да я посрещнат. Тя ги погали, отпусна се в най-близкото кресло и избухна в смях.
— Какво ли си е помислил Франк? — попита тя задъхано.
— Изглеждам така, сякаш съм се търкаляла с някого в уличната канавка. — Разпусна косата си и се обърна към него: — А вие, сър, сте забравили да си закопчаете панталона.
Когато Джак се погледна слисано, тя избухна в нов смях. Той побърза да се оправи и също се ухили.
— За щастие не плащам на персонала си, за да мисли — каза той, отиде до свързващата врата и я отвори. — Беки, можеш да си легнеш. Нейна светлост ще се съблече сама.
Момичето скочи от столчето пред огъня и се поклони дълбоко.
— Разбира се, ваша светлост. Ако нейна светлост е сигурна…
— Сигурна е — отговори енергично Джак. — Хайде, изчезвай. Франк Момичето направи реверанс и излезе заднешком, а Джак се върна в будоара.
— Ставайте, скъпа. Току-що установих, че апетитът ми изобщо не е задоволен.
Франк Още веднъж ли ще ме опозорите, сър? — попита тя с широко отворени очи и притисна ръка към сърцето си.
Франк Щом го наричаш така, аз съм съгласен — кимна с готовност той. — Стани, ако обичаш. Искам да се отърва от тази грозна рокля. — Отвлече я в спалнята и решително затръшна вратата пред подскачащите кучета.
След много, много време Арабела се излегна доволно на пода пред огъня. Едва сега усети, че ресните на килима дразнят гърба й. Завладяна от вълните на страстта, не беше забелязала тази дребна неприятност.
Джак се размърда и се опря на лакти. Погали бузата й и помоли:
Франк А сега, скъпа, бъди така добра да си признаеш за какво говореше с Джордж далеч от хорските уши.
Франк Вече ти казах. — Арабела веднага застана нащрек. Слабините им все още бяха съединени, той се усещаше в нея мек и доволен. Страстта в очите му гаснеше и постепенно отстъпваше място на друго намерение.
Франк Каза ми, но не истината — поправи я той. — Отговаряй. — И веднага смекчи заповедта с целувка в ъгълчето на устата.
Арабела се замисли. Мекото сияние на огъня, което падаше върху съединените им тела, пламъчетата на преживяната страст в очите му, които се отразяваха в нейните — всичко това я накара да повярва, че това е подходящият момент да проникне в тайните му.
— Джордж ми разказа някои неща за враждата между теб и Фредерик — призна тихо. — Спомена отдавнашен дуел заради една жена…
Джак се изправи и се отдели от нея. Защо трябваше точно в този момент да спомене Фредерик? В гърлото му се надигна горчивина. Омразата към Лейси пламна отново като парче горещо желязо, скрито дълбоко във вътрешността му. Трябваше да го потисне. Арабела не беше Фредерик. Тя нямаше нищо общо със случилото се между него и несъщия й брат. Сам той я бе използвал като инструмент за отмъщението си, но тя беше невинна. Но защо, по дяволите, трябваше да се рови в миналото му!
Легна до нея по гръб и устреми поглед към рисувания таван.
— Защо е нужно да се ровиш в миналото ми? — попита студено.
Арабела изохка възмутено.
— Не се ровя! Много пъти съм те питала защо си тласнал Фредерик към смъртта, но ти отказваш да ми отговориш. Не разбираш ли, че имам причини да задавам този въпрос?
Той мълча дълго, загледан в тавана, и Арабела съжали, че бе признала за разговора си с Джордж. Отказът му да отговори я разгневи. Понечи да стане, но той сложи ръка на бедрото й.
— Почакай.
Не искаше да даде отговор на въпроса й, но можеше да отклони вниманието й със старата история, чието разкриване вече не можеше да нарани никого.
Арабела се обърна към него и го погледна изпитателно. Лицето му беше непроницаема маска, клепачите почти скриваха очите и тя не беше в състояние да разбере какво го вълнува.
Накрая той преодоля себе си и заговори бавно и колебливо:
— Това е много стара история, Арабела. Подробностите се знаеха само от мен, брат ти и въпросната жена. Сега съм останал само аз.