Седрик се усмихва с поглед, насочен към телевизора. -
Можем да се обзаложим.
Ланс се прокашля и ми посочва вратата. — Минаха повече от десет минути.
Седрик ме приканва да отида. — Оставам аз да пазя крепостта.
Когато сядам на мястото си, Ашфорд ме рита по пищяла, което приветствам с усмивка до ушите.
Той се усмихва на свой ред и ми прошепва през стиснати зъби. — Явно трябва да те залепя за този стол, а, скъпа?
— Ако искаш да си сигурен, че няма да си тръгна, ще трябва да ме сложиш в скута си.
— Ако изчезнеш отново, можеш да бъдеш сигурна, че ще го направя. Сега яж филето си Воронов.
— Ами, ако не го направя? Ти ли ще ме храниш? — Сигурно съм казала края на изречението с твърде голямо ударение, защото Ашфорд отрязва парче филе и го пъха в устата ми. — Всяко твое желание е заповед, любов.
За да бъде сигурен, че няма да напусна мястото си, Ашфорд държи ръката ми прикована към масата през цялата вечеря. Той я стиска в стоманен хват. Той е всичко друго, но не и нежен.
Нашите съседи се топят в сладост и сладки коментари относно романтиката на съпруга ми.
Никога не бих могла да обожавам Делфина толкова, колкото точно в този момент, когато съобщава, че сладките и кафето ще бъдат сервирани в зимната градина.
Щом гостите се втурват към коридора, аз се отдалечавам в обратната посока, успокоявайки Седрик, че ще се върна с крайния резултат от мача.
Този път ще съм бърза, влизам, за да попитам Ланс за резултата, и излизам, така или иначе 90-ата минута е започнала от известно време. Ако тази рокля имаше джоб, щях да взема телефона със себе си!
— И? Колко? Колко? — викам в истерия, прониквайки в кухнята.
— Два на един за „Арсенал“. Гол в осемдесет и шестата минута. Спираш сърцето мач — ми казват.
— Благодаря! — крещя и се гмурвам обратно по коридора към зимната градина.
Влизам с повишено внимание, пълзейки между стените и листата на растенията, но усещам как някой ме хваща за ръката. — Джема, моето търпение има граница.
— Остави ме, вече няма да ходя никъде! Мачът свърши!
Ашфорд, изглежда, се събужда от транс. — Ходила си проверяваш резултата от мача?
— Моите поздравления, Айнщайн — дразня го аз.
— Сега ще стоиш тук и ще бъдеш съпруга.
— Да, сър.
Търся Седрик сред пухкавите глави на дамите и след като го виждам, му показвам с пръсти и палци нагоре резултата.
За малко да изпусне чашата с кафе от изненада, завърта очи и повдига по невъзможен начин веждите си. И дори стана лилав от радост.
Сега обаче започна да издава гърлени звуци и жестове с ръце, удряйки гърдите си.
Стаята утихва, всички се събират в кръг около него и успявам само да уловя стенанията.
— Херцогът се чувства зле.
— Една пралина му заседна…
— За бога! Обадете се на лекар!
Изправям се на стола, за да видя по-добре, и всъщност Седрик, изглежда, се задушава.
— Махнете се от пътя ми — казвам, хвърляйки се сред гостите, с Ашфорд все още зад мен, прикрепен към ръката ми.
— Обадете се за линейка! — крещи една от дамите.
— Няма време за линейки. Аз ще се оправя.
Заставам зад Седрик, обвивайки го около кръста. Нанасям му няколко ритмични и мощни удара по корема с юмруци, докато гадната пралина не каца пред краката на лорд Мъри, а Седрик си поема въздух с облекчение.
Поне херцогът не е толкова висок и е достатъчно слаб, позволявайки ми да приложа процедурата. Ако се беше случило с онзи мастодонт лорд Мъри, щях да се откажа от самото начало.
Делфина има екзалтиран поглед и хуква да коленичи в краката на Седрик.
— Ваше Височество, извинявам се за неудържимостта на снаха ми, наистина не знам какво да кажа!
Седрик отпива глътка кафе, сякаш не изплю току-що публично Аполон 13. — Трябва аз да кажа нещо. Нейната готовност и бърза реакция спасиха живота ми. Добре е дошла неудържимостта, ако резултатите са такива.
Делфина го гледа объркано. — Ъъъ… Разбира се… Тя…
Намесвам се в своя защита, преди да успее да кажа нещо ужасно. — Откакто Дъг, шефът на фенклуба ни, се задави с фъстъци на мача срещу „Евертън“, клубът направи задължително присъствието на всички фенове на курса за първа помощ. Имате ли представа колко време отнема на един лекар да стигне до пациент на трибуните?
Гостите ме гледат изумени, след това Ашфорд, пак мен и отново Ашфорд, докато едно ръкопляскане, не толкова енергично, но достатъчно силно привлича вниманието. Лорд Мъри ръкопляска в моята посока и малко след това лейди Летиция, съпругата на Седрик, и след това всички останали. Ашфорд се усмихва с облекчение, докато всички го гледат. — Е, ожених се за нея, защото тя е жена, пълна с възможности.
След като вечерта приключи, се сбогувах с всички и се оттеглих към стаята си, където се отпускам на леглото.
Изведнъж чувам почукване на свързващата врата. Това е Ашфорд.
— Трябва да ти благодаря. Ти спаси лорд Седрик от задушаване. Браво.
— Не изложих ли името на Бърлингъм? — питам саркастично.
— Да, разбира се, че го направи. Имаш невъзможно количество недостатъци за изброяване, ти си неадекватна в почти всяка ситуация и изглежда, че това, което казваш, не се филтрира от мозъка, но си будна личност и едно добро дело отмени една пагубна вечер.
— Знам колко ти е трудно да направиш комплимент, затова благодаря! Моля те, спри, преди да ме обидиш повече, отколкото вече го направи.
— Тогава лека нощ.
— Да, лека нощ — и затваряме вратите помежду си с облекчение.
18. Ашфорд
Измина една седмица от онази сюрреалистична вечеря.
На следващия ден майка ми се оттегли мрачна в кабинета си, мислейки как да се отърве от трупа на Джема.
След това пристигна пощальонът.
Освен обичайната реклама и кореспонденция за мен имаше и собственоръчно написана бележка от лорд Седрик, с която благодареше на майка ми за приятната вечер и най-вече изтъкваше похвали за Джема. Майка ми все още иска да я убие, но този път, без да усети болка.
Сега, когато Джема е поставена под непроницаемото защитно крило на Невил, изглежда, че всички в обществото са приели нейното аномално поведение, но не и без да преглътнат горчивината. Но който седи на най-високия подиум в социалната стълба, определя правилата и лорд Седрик е дал своето одобрение.
Трябва ли да кажа истината? Мислех, че вечерта щеше да е пълна катастрофа и го мислех до последния четвърт час, когато вече си бях представил публичното изгнание без обжалване. Не че щях да съжалявам за това.
Винаги съм смятал, че от всички недостатъци на Джема, този на ентусиазирана фенка на „Арсенал“ е един от най-дразнещите: не може да се каже, че е посята от гледна точка на женствеността, представете си я вулгарно крещяща, сред куп дебели и потни момчета. Разбирате какво имам предвид?
Вместо това, изглежда, че страстта й към „Арсенал“ е направила пробив в сърцето на лорд Седрик.
След благодарственото писмо звънецът на вратата започва да звъни непрекъснато, последван от още благодарности и покани за всички важни събития за сезона.
Всъщност, когато слизам долу за закуска, намирам наредена масата, но с покани от пергаментна хартия във всякакви форми, които майка ми и Маргарет изучават със същото внимание като двама стратези, планиращи десант в Нормандия.
— Ако отидем на градинското парти на Уолсингамс, не можем да откажем поканата за чай на Сейнт Джермин, те имат еднакви титли, но тази на Сейнт Джермин е по-стара. Лейди Полсън е насрочила камерния концерт в същата вечер, в която Бакстър-Колриджс са организирали живите картини, и това не ме изненадва, предвид съперничеството между техните семейства, така че, съгласявайки се да присъстваме на едното или другото, би било ясно заемане на позиция, трябва да помислим за това. Запиши всички важни дати, защото на следващата среща на асоциацията ще трябва да установим календара на благотворителните инициативи, за да не се припокриват с другите събития. Да не говорим и за датите извън границите: регата Хенли, Аскот, Дерби на Епсом, финалът на Уимбълдън, шоуто на цветята на Челси, премиерите в театъра, годишната гала на Серпентина…