Докато го захапва, усещам познат аромат и също така консистенцията не е точно тази на сладкиша.
Притеснена, връщам резенчето си в чинията и с ръка блокирам Ашфорд, преди да опиша десерта.
— Скъпа, какво правиш? — пита той.
— Ъмм, ти си на диета… Помниш ли? — казвам уклончиво.
— Не, не си спомням — и тръгва обратно към десерта.
— Трябва да си правиш кръвни изследвания, по-добре избягвай сладкото!
Майка ми избухва в смях. — Не бъди смешна, Джема!
— Да — казва Ашфорд. — Трябва все да умрем от нещо.
— Но не от пай, това е сигурно! Направих го с домашни продукти у дома, органични и устойчиви.
— Точно това е проблемът — изсъскам. — Ашфорд, може ли да дойдеш в кухнята за момент?
— Разбира се, любов моя, каквото пожелаеш.
Щом отиваме в кухнята, Ашфорд изръмжава: — Какъв ти е проблемът? Държа се добре с вашите, нали? Вечерта даже върви доста добре и колкото и да е странно, имам повече обши неща с баща ти, отколкото с теб. Искам да хапна от тортата на майка ти и да сложим край на това представление!
— Не може да ядеш от тортата!
— И защо?
— Защото майка ми използва брашно от пейот! Ето защо! Ако го изядеш, след четвърт час ще се озовеш на покрива, Lucy In The с цветна корона на главата, вярвайки, че си петият член на Бийтълс!
Ашфорд започва да се смее толкова много, че за да се задържи на крака, трябва да се облегне на стената.
— На какво се смееш сега?!
Ашфорд не реагира и продължава да се гърчи от смях.
— Поне ми кажи благодаря… — укорявам го.
Той ме дърпа за ръката към вратата, за да погледна към хола. — Твърде късно, Джема.
Делфина вече е измела чинията си и очаква да й сервират второ парче. — Госпожо Пиърс, трябва да ви направя комплимент. Това сладко е невероятно, този мармалад от бодлива круша е превъзходен.
Ашфорд е в сълзи. — Майка ми е направена от пейот.
Връщаме се на масата, опитвайки се да наблюдаваме ситуацията, но може би се притеснявах повече, отколкото трябваше, защото вечерта изглежда протича спокойно.
Майка ми, която е образът на спокойствието, изглежда доволна. — Някой иска ли чай за добро храносмилане? Делфина, в твоя бих добавила нотка на релаксиращо страстно цвете.
— А и онази вечер с Мик Джагър изобщо нямаше за какво да се отпускаме — изстрелва Делфина.
Всички я гледаме онемели, без да разбираме.
Ашфорд я гледа учуден. — Мамо? Какво общо има Мик Джагър с билковите чайове?
— Ролинг Стоунс бяха на турне, а аз бях в Париж за дебюта на една моя приятелка. Партито беше в „Риц“ и аз го продължих насаме в стаята с Мик — разказва Делфина с поглед, изгубен в празнотата.
Всички си разменяме изумени погледи.
— Мамо, осъзнаваш ли какво говориш?
— Разбира се, че да! Виж, на осемнадесет бях взривоопасна. Все още не бях на осемнадесет, но на кого му пука? А за Мик Джагър възрастта е нищо.
— Майка ти е спала с Мик Джагър — подчертавам, гледайки Ашфорд с широко отворени очи.
— Нищо не е доказано — мърмори той шокиран.
— Имаме още един почитател на страхотната музика тук! — баща ми се опитва да избегне драмата.
— О, могат да задържат музиката си. Важното беше да ги видим без риза и в моя случай не само торса. — Делфина върти очи в спомени. — Каква нощ!
— Ти и татко не сте били заедно, нали? — В тона на Ашфорд има нотка на загриженост.
— Не! Но дори и да бяхме? Мик Джагър беше Мик Джагър, определени неща в живота идват само веднъж! А и това, което се случва в Париж, си остава в Париж!
Ашфорд е изумен. — С това откриваме Хрониките на Париж. Глава първа: можеше да съм син на Мик Джагър.
— Или на Кийт Ричардс! — добавя Делфина.
Ашфорд повишава глас: — Мамо!
— Брашното от пейот — казвам, удряйки челото си с ръка.
Ашфорд поставя майка си на крака и я тласка към вратата.
— Семейство Пиърс, беше удоволствие. Премахваме безпокойството. Джема, тръгваме ли?
22. Ашфорд
Този следобед стартира сезонът по поло и имам първия си мач с отбора. И първото излизане на Джема в обществото.
Като миналогодишни победители в шампионата всички погледи са насочени към нас и по-специално към мен, защото всички знаят за мен и Джема. Мнозина присъстват на събитието единствено за да я видят.
Част от мен иска тя да си остане вкъщи, но не мога със сигурност да я пазя скрита завинаги.
Гостите на вечерята „няколко близки приятели“ достатъчно са разказали, за да предизвикат общото любопитство.
Аз съм в кънтри клуба, в конюшните и подготвям коня си.
Фолкланд е красив аржентински креолски кон с шоколадов тъмен цвят, мускулест и бърз и повече от един човек ме помоли да го продам. Особено след представянето през миналия сезон.
Аз лично поемам грижите за него, нещо, което другите играчи не правят, защото предпочитат да делегират задачата на конярите.
Докато го сресвам, преди да го оседлая, чувам почукване на вратата на бокса.
— О, капитане! Моят капитан! — Харинг е.
— Хаз! Ти се върна! — Отивам към него и стискам юмрука му.
— Поздравления за Гран Прито в Русия.
Той свива рамене. — Организиран колектив.
Харинг е пилот във Формула 1. Като наследник на титлата биконт е много отегчен. Тъй като чичо му, толкова ексцентричен като него, си направи негова лична скудерия, Харинг израсна със страстта към двигателите, докато не стана достатъчно голям, за да кара сам автомобилите.
Когато се състезава, е винаги много театрален. Веднъж например, когато доминираше в обиколката „Силвърстоун“, водейки Макларън с четиридесет секунди, на последната обиколка се оттегли в бокса и когато журналистите го интервюираха, той им отговори: „беше ми скучно“.
Друг път в Бахрейн му дадоха наказание за това, че е пропуснал тренировките (иначе беше зает с една моделка на бельо) и на след вашия ден на състезанието той стигна от предпоследно място до второ.
Не е голям професионалист, но когато се състезава, печели. Това е изключителна комбинация от чист талант, явен късмет и пълно отсъствие на чувство за опасност.
Няколко пъти дори беше на косъм.
Той е непостоянен, не дава никакви гаранции, но е толкова зрелищен, че се борят да го спонсорират и няма повече място в корпуса на неговата Формула 1. И се състезава с герба на семейство от елерона.
— Не трябваше ли да си на пистата днес? Не пропускаш ли свободните тренировки? — питам го.
Харинг повдига рамене. — От началото на шампионата спечелих всички състезания. В този кръг няма да се състезавам. Ще оставя останалите малко да се качат на подиума, иначе какво е забавлението?
— Винаги скромен…
— А и трябва да отида при шивача.
— Всяка сряда ходиш там! — Изтъквам.
— Знаеш какъв е моят девиз: „На който якето не му стои добре, чумата го прибира!“ — казва гордо.
В колежа Харинг и аз имахме парантеза на дендизма, завършваща с маниакална мания за шивашки костюми. Само че аз като всички нормални хора, когато отворя скоба, след това я затварям. Вместо това Харинг ги натрупва.
Хаз обикаля из бокса. — По-скоро бях в клуба във вторник вечер, чаках те! Как така не дойде? Обикновено минаваш винаги след сесия на Парламента.
— След срещата се прибрах у дома. Сега, когато започнаха светските ангажименти, майка ми е като тигър в клетка. А и Джема…
— А, да, сега, когато си съпруг, вече нямаш време за срещите си с нас, а? Относно жена ти…
— Какво има? — питам разтревожен. Дали вече не се е представила?
— Днес ще ме запознаеш с нея, нали?
— Ами… да — колебая се.
— Родителите ми се върнаха от Канкун и майка ми се е срещнала с лейди Летиция, която й разказа за — нейни думи — екстравагантна вечеря в Денби Хол.