Картър е!
Той повдига вежда и с неусетно кимване на главата ме кани на мястото до неговото.
— Лейди Бърлингам — поздравява ме с тих глас веднага щом седнах.
— Моля те! Казано така, звучи като обида.
— Може би щях да го приема по-добре, ако ми беше казал веднага — отговаря той.
— Ако ме бе попитал: „Омъжена ли си за Ашфорд Паркър?“, тогава щях да ти кажа „да“. Не ме попита и сметнах, че не е необходимо да го декларирам… Ти не ми се стори особено заинтересован от титлите.
— Ти също.
— Съжалявам, че си останал с такова впечатление, но грешиш.
— Дължиш ми скоч. Гладък, двоен — отговаря той.
— Но този скоч беше на Скайпър-Кенсит!
— Да, но аз ти го предложих — шепне той шеговито.
— Втори ред, а? Наистина не искаш да пропуснеш нищо от концерта? — отбелязвам.
— Не можах да откажа.
— Нито пък аз — коментирам, гледайки към Ашфорд.
Картър ми показва mрЗ плейъра, който излиза от джоба му, и слушалката, висяща от дясното му ухо. — Принуден съм да присъствам, но не и да слушам.
— Брилянтно.
Той ми подава другата слушалка. — За да те спася от вечерта, мога да ти предложа само Дайър Стрейтс.
През живота си съм си представяла всичко: рози, шоколади, балони с форма на сърце, но никога не съм се замисляла колко романтично може да бъде предложението за споделяне на слушалки.
В нотите на Ромео и Жулиета не обръщаме внимание на концерта в залата и пляскаме механично всеки път, когато го правят нашите съседи.
С Картър не си говорим, от време на време си разменяме няколко погледа и започвам да си мисля, че може би е време да приложа в действие въпроса за открития брак.
Картър се интересува от мен, ясно е, иначе не би се занимавал с омъжена жена.
А и това е вторият път, когато ме спасява от скуката!
Към края на най-доброто от Дайър Стрейтс, усещам леко потупване на ръка по рамото. Сесил е.
— Аз ще си тръгвам, исках да ти кажа чао. Имай предвид, че Ашфорд е там горе, на балкона — казва тя, сочейки към него, облегнат на златния парапет — и е доста ядосан. Не е моя работа, но може би трябва да се присъединиш към него.
За миг погледът ми среша погледа на Ашфорд и виждам присвитите му очи от гняв, намръщени вежди и присвити устни. Той открито ме предизвиква: стани от този стол и се качи, или остани там и си прави сметката.
Аз пък имам трети вариант.
Обръщам се към Картър и казвам: — Относно двойния скоч, който ти дължа, какво ще кажеш да отидем да го изпием? Тази вечер се чувствам щедра.
— Сега? — пита той, повече развеселен, отколкото несигурен. Той никога не изглежда несигурен.
— Дошъл си с колата си, нали?
— Както винаги.
— Перфектно — казвам, отправяйки пронизващ поглед към Ашфорд, който ме наблюдава свирепо.
Веднага щом влизам в поршето на Картър, пиша съобщение на Ашфорд:
Отивам да пия по нещо с Картър. Наслади се на виещата маймуна от Сибир. Не ме чакай буден.
— Да отидем в Мейсън Хед? — пита ме той.
Дори не знам къде е. — Перфектно.
30. Ашфорд
— Виждам.
— Какво? — крещи Харинг.
— Виждам — повтарям.
— Луд ли си? Първо ме оставяш с двойка, сега идваш с асо, без дори да вдигнеш? — пита невярващ.
— Ммм — мърморя, докато гледам часовника за пореден път.
Харинг изтръгва картите от ръцете ми. — Имаш Фул — и ги хвърля във въздуха. — Къде, по дяволите, е главата ти тази вечер? Искаш ли да играеш, или не?
След концерта на рускинята и най-вече след съобщението на Джема вече не ми се стоеше на приема, затова поканих Харинг в Денби да поиграем на покер.
— Да… Не… не знам.
Харинг събира тестето и започва да го разбърква с раздухване на картите. — Искаш ли да поговорим и да ми кажеш какво, по дяволите, ти има?
— Нищо ми няма — изръмжавам.
— Откакто се върнахме, имаш разсеян вид и постоянно гледаш часовника.
— Добре! — Предавам се. — Трябва да ти кажа защо полудявам.
— Говори!. За какво съм тук иначе?
— Джема излезе.
— Знам.
— Помниш ли онази история, която ти разказах? Че с нея се оженихме, но се съгласихме да бъдем отворена двойка и т. н.
— Кристално ясно.
— Не беше точно така: баща ми ми остави море от дългове и банките щяха да ми отнемат дори долните гащи. Джема, от друга страна, за да наследи милиардите на баба си и да изпълзи от онази дупка в Луишам, трябваше да се омъжи за благородник. Моят адвокат, който по случайност беше и този на баба й, уреди нашия брак, така че тя, ставайки херцогиня, да наследи всичко и с част от парите й аз да изплатя дълговете си. Това беше чист брак по сметка, но някои клюки плъзнаха и ние с нея трябваше да живеем като съпрузи известно време, за да изглежда правдоподобно. За да държим чувствата и бизнеса настрана, се съгласихме, че тя може да си има нейните истории, а аз моите.
Харинг се изправя учуден. — Имам нужда от питие. Имаш ли бренди?
— Можеш ли да останеш трезвен, докато приключа?
— Тази история става все по-завладяваща — коментира той.
— Вярна на това споразумение, Джема не си губи времето. След концерта тя замина с…
— Жена на думата!
— …с Картър Уилоуби.
Харинг скача от стола, на който се люлееше.
— КАКВО? И ти я остави да го направи?
— И как бих могъл да я спра?
— Като й кажеш, че е гадняр, например?
— Нямам право. Тогава би си помислила, че го правя от ревност!
— А не е ли?
— Не! — крещя настървено, шокиран от въпроса на Харинг.
— Този нещастник Уилоуби! Е, ако мисълта, че той я хваща за ръката, прегръща я през кръста, спускайки презрамките на роклята й, не те притеснява…
— Не ме притеснява, не. Подлудява ме! Разболява ме, отвращава ме и ме кара да искам да счупя всичко.
Приятелят ми върти очи. — Странно за някого, който се е оженил само заради парите…
— А не помисли ли за моето себеуважение? За моята гордост? Тази, която официално е представена като жена ми, излиза и флиртува с моя враг. Всички други, но не и той.
— Ревността няма нищо общо с това, май-май — добавя Харинг.
— Не!
— Добре, вярвам ти. Ще се престоря, че нямам мозък, и ще ти повярвам.
— Помолих те да ме изслушаш, а не да правиш изводи.
— Добре, сега след като изпусна парата, предполагам, че си възвърна яснотата да изиграеш още една ръка на Холдем, нали?
— Не мога, докато не видя Джема да прекрачва този праг! — казвам, удряйки с юмрук по перваза на прозореца. — Трябва да чакам цяла нощ — мърморя си.
Мисълта, че отново имам вземане-даване с този Уилоуби, кара кръвта във вените ми да кипи.
31. Джема
След снощния концерт очаквах типична реакция, като например ядрен взрив от страна на Ашфорд, но нищо.
На следващия ден той само ме попита как е минала вечерта ми и ме помоли да бъда по-дискретна, въпреки това, че имам право да живея живота си и историите си, но да се опитам да не бъда толкова нагла пред обществото.
Може би е прав, но умирам от желание да го поставя на мястото му. Винаги когато съм задължена да присъствам на онези помпозни вечери, изпитвам желание да си отмъстя на него, защото той е напълно спокоен в своите среди и изглежда, че не се интересува от моята изолация и дискомфорт. И фактът, че не харесва Картър, е стимул да се виждаме често.
Картър ме харесва, сигурна съм. След прословутия скоч, който пихме след концерта в една полупразен клуб, той ме закара вкъщи и почти ме целуна. Сбогувахме се и той неочаквано ме целуна под ухото (твърде точно, за да е случайно) и още веднъж в ъгъла на устата. Ако бях малко по-развързана, може би щях аз да го направя първа.
Тази сутрин ще има лов т. е., както ми го обясни Ланс, символичен лов, по време на който ловците са на коне, заедно с глутницата си кучета, гонят изкуствено изстреляна следа, имитираща миризмата на лисица, на около шестнайсет километра в гората. От това, което разбрах, официалният ловен сезон се открива през октомври, но тази неизбежна дейност, по време на която се показва красивия аристократичен свят, не го пропуска дори през летния сезон.