Ланс ми се усмихва успокоително. — Със сигурност ще намерим друга интересна тема за обсъждане. Ако Нейна милост ми позволи да я придружа до нейните апартаменти. Боя се, че все още не можете да стъпвате на краката си.
— Благодаря, Ланс — казвам и му давам знак да се приближи, за да мога да поставя ръце около врата му.
Той ми помага да легна на леглото и поставя крака ми на мека възглавница с бащински вид. — Останете в леглото през следващите няколко дни и не се движете. Ние ще се погрижим за всички Ваши нужди.
Той вече е на прага с гръб към мен, когато го спирам с плах глас: — А Портиа? Каква титла има?
— Баща й е маркиз.
— Ооо — изпускам разочарована. Все още не съм я срещала, но се надявах да струва по-малко.
— Но семейството й носи титлата едва от 1832 г. — добавя той.
Едно необяснимо удовлетворение изпълва сърцето ми. — Благодаря, Ланс.
36. Ашфорд
Забелязвам, че мястото на масата вдясно от мен и днес е празно. От лова насам Джема е затворена в стаята си. Не се движи, защото изкълченото коляно я принуждава да лежи, но изминаха повече от десет дни.
Не иска нито да ме види, нито да говори с мен — не че това ме притеснява — но наистина искам да знам дали онзи гадняр Уилоуби е звънял.
— Има ли новини за херцогинята? — питам монотонно, за да не събудя у някого съмнението за евентуалното ми състояние на тревожност. За да бъдем ясни: долуподписаният не се тревожи за херцогинята и не мисля, че някога ще се.
— Тя все още е в апартамента си — отговаря Ланс веднага.
— От колко дни не е излизала? Десет?
— Единадесет, Ваша милост — поправя ме той.
— Единадесет. Изглежда преувеличено за едно изкълчване. Трябва ли да се обадя на някого? Лекар? Гробар? Екзорсист?
Точно когато Ланс отваря уста, за да отговори, разрушителен звук от стъпки по стълбището, придружени от: — Пристигна, пристигна, пристигна! — от вече познатия глас на Джема ни прекъсва.
— Говорех за екзорсист, нали? — въпросът ми остава висящ.
Разпознавам щракването на тежката входна врата, която се отваря точно когато пред нея спира куриерския микробус.
Минават няколко секунди и микробусът тръгва и ние чуваме отново припрените стъпки на Джема нагоре по стълбите.
— Дивачка — коментира майка ми.
Очевидно е, че изкълчването е отминало.
Хвърлям въпросителен поглед към Ланс, който остава безстрастен от другата страна на масата. — Предполагам, че е пристигнала DVD поредицата на „Гордост и предразсъдъци“ на Би Би Си — информира ме той.
— Ланс, би ли могъл да се присъединиш към мен в кабинета ми? Бих искал да поговоря с теб — питам, поставяйки салфетката отляво.
— Ще отсервирам закуската и ще се присъединя към Вас.
Изправям се твърдо. — Искам да кажа веднага.
Сядам на бюрото си, докато Ланс затваря вратата зад гърба си.
— Досадно е да не знам какво става под моя покрив. Имам чувството, че знаеш нещо по въпроса относно Нейна милост. Каквото и да е, нищо от това не би могло да компрометира националната сигурност, така че би ли ми казал за какво става дума?
— Имате предвид защо тя не напуска апартамента си?
— Повече от седмица в изолация? Това е изкълчване, а не бубонна чума, с кого се шегувате? — избухвам.
— Херцогинята всъщност беше леко неразположена, въпреки че не е основна причина за продължителното й отсъствие.
— И за какво става въпрос? — Не мога да скрия любопитството си.
— Лейди Джема се обърна към мен, за да й давам уроци по обща култура и всички онези представи, които човек очаква от една херцогиня.
— Неща, за които се грижеше майка ми, ако не греша?
— Ако ми позволите, лейди Делфина не намери правилния ключ, за да обсъжда нещата с лейди Джема.
— А „Гордост и предразсъдъци“? — гъделичкам го.
— По-специално, за да отговоря на вашите питания, наскоро обсъдихме знанията по темата в областта на съвременната, модерната и древната литература, която всеки член от висшето общество трябва да знае. Това е много богат културен багаж и щом погледнахме библиотеката на Денби Хол, не ни отне много време да разберем, че тя никога няма да успее да прочете всички книги, които й предложих, за такъв срок. Лейди Джема се нуждае от основни знания за кратко време и незабавна асимилация. Така й препоръчах филмовите версии на всички класики на литературата.
— Сериите на Би Би Си?
— Лейди Джема беше много впечатлена от филма с Кийра Найтли и когато откри съществуването на телевизионните серии, не успя да се въздържи да не ги поръча на копие на DVD.
— Казваш ми, че от една седмица Джема гледа филм след филм, за да е равна с моята библиотека?
— И наистина е много напреднала — потвърждава той доволен. „Тес от рода Дърбървил“, „Дейвид Копърфийлд“, „Сбогом на оръжията“, „Алената буква“, „Панаир на суетата“, „Брулени хълмове“…
— Благодаря, Ланс — прекъсвам го. — Невероятно — коментирам си сам, но може би не съм достатъчно резервиран и Ланс ме чу.
— Това е неортодоксален, но много ефективен метод. Приложих същата техника и за историята и географията, предлагайки й филми за пътуване и биографии на видни личности.
— …И тя те изслуша, без да протестира?
— Тя беше тази, която ме попита — казва Ланс в своя защита.
— Брилянтна идея, Ланс. Заслужаваш аплодисменти.
— Трябва да добавя, че лейди Джема притежава необикновена способност за възприемане на чужди езици.
— Обоснови се по-добре? — призовавам го да продължи.
— Вярно е, че лейди Джема не говори немски и френски, но тя е научила италиански от своите съседи, Де Марчелос. Може би не е направила голямо впечатление с барон фон Хофманщал, но когато италиански дипломат присъства на някоя от вашите вечери, ще видите нейната парадираща и впечатляваща увереност. Междувременно й предложих няколко филма на немски и френски. Тя има много чувствително ухо и вярвам, че от тази гледна точка прогресът й е осезаем.
Поклащам глава, за да разясня мислите си. — Значи, ми казваш, че доброволно следва курсове по литература, история, география и езици? И че всичко това дава резултати?
Ланс само кима с глава за „да“.
Аз съм шокиран. Освобождавам го и секунда след като го няма, се отпускам на облегалката на фотьойла.
Чувствам се като червей. Гъсеница. Ларва. Всяко безгръбначно животно по ваш избор, стига да е много ниско по хранителната верига.
Никога не съм щадил подигравките към Джема заради нейните ограничения, липсата на инициатива и недостатъци, а сега откривам, че по собствена воля е започнала да учи и да си дава зор.
И което е още по-сериозно, аз, който като съпруг трябваше да се заема с нейните интереси, помагайки й да се впише в реалност, която не й принадлежи, не само делегирах задачата на майка си — на която не бих поверил и най-големия си враг — но я бутнах да търси помощ от Ланс.
И черешката на тортата, докато мислех, че Джема се е спряла твърдо на позициите си, аз също можех да остана на моите, сега картите на масата са напълно смесени. Тя пое инициативата да отговори на моите нужди с учтивост и образование, следователно и аз трябва да направя крачка към нейните.
Това е бъркотия. Отдавах значение на две неща: на ината и мързела й.
За първи път, гледайки се в огледалото, знам, че не бях прав.
37. Джема
Стоя между завивките и възглавниците, сгушена в леглото с балдахин, сякаш съм в бърлога. Пазя се от света, който след моралния шамар, който ми заби Картър, изглежда още по-студен.
Мисля, че запомних всеки отделен ред на „Гордост и предразсъдъци“ и всеки път, когато чета за Бенет, се чувствам стоплена от обичта на това красиво и голямо семейство. Аз също искам при семейството ми, сигурна съм, че ще ми помогне в момент като този.
Искам майка ми.
Е, сега ще й се обадя, може би ще мога да отида след няколко дни в къщата на родителите ми в Лондон.
38. Ашфорд