— Вместо това аз съм най-спокойният човек с Вселената в тази зала. Не отне много време, за да се разбере, но ти вървеше срещу него до последно: всичко, което исках, беше човек до мен, който да не ме унижава или излага.
— Жалко! Унижението е единственото нещо, което може да намали твоето огромно его, а да те излагам, е единственото, което ще счупи твоята арогантност — отговаря тя с нарисувана ангелска усмивка на лицето.
— Искаш да кажеш, че винаги си го правила нарочно? — питам аз.
— През цялото време — отговаря тя доволна.
— Ти си една красива кучка.
Приплъзваме се мълчаливо по последните нотки на бавния танц, преди тя да ме погледне триумфално.
— Най-накрая си го призна.
— Кое?
— Че съм красива.
Спечели. Този път спечели.
51. Джема
Делфина с бягството си ме остави в трудна позиция. Да, винаги съм смятала, че тази жена е загуба на пространство, но с всеки изминал ден управлението на Денби Хол ме засяга все повече и повече. И странно е да го кажа, но ми харесва.
От години винаги съм била подчинена на някого, последователка, края на опашката, докато сега всяко решение, чак до най-малките подробности, изглежда, изисква моето одобрение.
Ланс и целият персонал са безкрайно мили и правят всичко, за да ме успокоят, знаейки добре, че всичко е ново за мен.
Благотворителната общност е друго нещо: аз съм техният експеримент и те стоят с лупата, наблюдавайки ме.
С дефилето поех риск и ми се получи добре, но не знам още колко късметът ще е на моя страна.
Получих обаждане от лейди Антония, която с тих тон, фалшив като разпродажбите в края на сезона, ми каза, че ще трябва аз да се погрижа за вечерта, която си е назначила Делфина: концерта на григорианския хор в голямата оранжерия, разположена в Кънтри клуба.
Аз за григорианските хорове не знам нищо.
И откъде ще ги взема тези григорианци?
Отборът, който печели, не се променя и тъй като за ревюто също не знаех какво да правя, и този път съм принудена да импровизирам.
Когато благотворителната вечер настъпва, залата е пълна и лейди Венеция вече е на сцената, готова да поеме събитието, което аз организирах. Не крия факта, че имам известни съмнения относно успеха на моята инициатива, и знам, че половината от хората, които седят тук, са в очакване на моя голям провал. Стискам палци и се надявам моите щастливи звезди да направят магията за пореден път.
— Дами и господа, , тази вечер благотворителният календар на събитията на Юнион Джак Обществото предлага изцяло нова инициатива, която да замени изпълнението на григорианския хор, организирана от Херцогинята на Бърлингам, лейди Джема Паркър! Аплодисменти за насърчение. — Лейди Венеция си почива малко, насочвайки вниманието към мен. — Сигурна съм, че инициативата ще бъде успешна и апелирам по-специално към вас, дамите в публиката. Както е обявено в поканата, по-късно ще има бюфет, последван от танци, но първо всяка дама ще избере нейния кавалер за вечерта. — Между седалките се чува шушукане. — Точно така, напът сте да присъствате на търга на господата, присъстващи тук, които ще бъдат продадени на техните дами. Кавалерите ще бъдат на разположение за вашите поръчки и желания. В граници на това, което е законно, разбира се, обръщам се специално към вас, омъжените дами. Скъпи мои дами, добре изберете вашия кавалер, вдигайте номерираната табелка, борете се за последната оферта, за да я спечелите вие, и не забравяйте чековите си книжки. Бъдете щедри, все пак това е благотворителност, нали? Началната цена е петстотин паунда!
Усещам всички погледи към себе си и някои от тях съскат: „Каква липса на добър вкус“ или: „Тя е напълно луда“.
— Нека започнем незабавно с първата част: лорд Хавишам, моля, бихте ли се присъединили към мен на сцената?
Лорд Хавишам се прокашля, докато се оглежда несигурен, и след това тръгва към лейди Венеция, насърчен от сестра му. Той е вдовец повече от четири години, траурът би трябвало да е преминал.
— Много добре, тогава: лорд Хавишам, девети граф на Туикенс, ентусиаст в шаха, майстор на кралския лов за лисици, два пъти шампион на европейския отбор на голф турнира за купата на Райдър.
Залата е потънала в смущение, така че сестрата на графа развява табелката си във въздуха. — Хиляда паунда.
— Хайде, Жулиета, не искаш да отмъкнеш графа на някоя друга късметлийка. Може да го имаш за себе си, когато пожелаеш — призовава я лейди Венеция.
От задната част на стаята някой друг размахва табелката. — Две хиляди.
— Отлично, лейди Смит. За щастие, съпругът Ви е в Белгия. Няма да кажем на никого нищо, нали, приятели? Ключе на устата!
Още табелки се вдигат плахо, но най-накрая лейди Смит успява да спечели графа.
След като механизмът вече е включен, следващите господа граф Клеркенуел и барон Фенсуърт се качват и слизат от сцената със скоростта на светлината.
Господата, които избрах, са плод на дългите ми наблюдения върху аристократичната фауна на тези безкрайни празненства.
Включих вдовците, за да разклатя малко живота им — никога не се знае какво може да се случи — по-самоиронизираилите се съпрузи — има някого, когото познавам: Мъри Дейвънпорт например — и разбира се, ергените и закоравелите самотници.
Говорейки за самотници, лейди Венеция вика на сцената Харинг. С радост се съгласи да участва, въпреки че постави условие.
— Неописуемият Кенет Харинг, дами и господа, наследник виконт на Уестборо. Любител на колите и пилот от Формула 1, колекционер на шампанско от 1995 г., той дължи бронзовия си тен на вилата си в Марбея и на четиридесетметровата си яхта.
От доста бреме не е регистрирана стабилна приятелка до него. Офертите са отворени!
Прилича на уестърн филм, когато на улицата няма никого с изключението на прахта и търкалящите се прерийни храсти. Помещението е потопено в тишина, щяха да се чуят щурците, ако ги имаше.
Харинг сваля сакото на смокинга си и го хвърля небрежно на рамото си, започвайки да обикаля сцената. — Хайде, дами, не се стеснявайте — намигва той на публиката. — Това е вашият шанс. Само за една нощ.
Тишина. Освен Ашфорд.
Той е до мен и се смее толкова силно, че се страхувам да не получи сърдечен удар. Кълна се, почти е разтърсен от гърчове. Виждам как развява табелката ми ужасен.
— Изглежда ми, че се показва една табелка — забавя лейди Венеция. — Херцогът на Бърлингам? Страхувам се, че това, което правите, е малко двусмислено… Офертите са запазени за дамите!
Ръката ми спуска табелката на масата с толкова сила, че чак кристалните чаши звънтят.
Ашфорд избърсва сълзите, които са замъглили очите му.
— Трябва ми въздух, за да не припадна — преглъща трудно, задушавайки последния смях. — Само така, Хаз.
Харинг все още е на сцената, зает с дефилирането си, намигващ наляво и надясно, в опит да предизвика някоя оферта.
Проблемът на Харинг е лошата му репутация: всички са минали през леглото му, но никоя не иска да се знае публично.
— Един паунд — разпознавам гласа, оцветен с тънък сарказъм от масата зад мен: Сесил.
— Лейди Локсли, напомням ви, че началната цена е петстотин паунда. Все пак това е благотворителност! — гъделичка я лейди Венеция.
— Добре. Петстотин паунда — повтаря раздразнена Сесил.
— Никоя ли не предлага повече? Петстотин и един, петстотин и два… — Пауза. — Петстотин и три. Маркизата от Хънгфорд — лейди Локсли, е наградена с Кенет Харинг.
Харинг напуска сцената и се присъединява към Сесил с нахалната му усмивка. — Лейди Локсли, сключихте добра сделка.
— Дължиш ми четиристотин деветдесет и девет паунда — изръмжава тя.
— Лейди Локсли! Това е благотворителност — казва Харинг.
— Не знам дали си забелязал, но ти спасих задника. Ако не беше за мен, никоя друга нямаше да направи оферта.
— Така или иначе съм ги оправил всичките. — Обръща се към дъщерята на сър Филип на първия ред, намигвайки й.