Джема се отдалечи от полезрението ми и затова си проправям път до бара. Имам нужда от алкохол.
Опирам се на един стол, изучавайки ситуацията и моите евентуални плячки.
Тази е твърде ниска.
Тази има огромен нос.
Челюстта на тази е твърде квадратна.
Тази има голямо дупе.
— Търсиш ли някого? — пита глас вляво от мен. Обръщам се: до мен е седнало момиче. Хубаво. Като за начало става.
— Пристигнах с някого, но вече няма значение. Ще се срещнем отново по-късно.
Тя ме гледа и ми се усмихва. — Бях с приятелки, но те се редят на опашка за тоалетната. Писна ми да чакам!
— Предполагам — каква мъка е да се води разговор в клубовете!
— Аз съм Ели — протяга ръка. — Приятно ми е.
— Ашфорд.
— Идваш ли тук често?
Погледът ми се скита по дансинга, опитвайки се да забележи рокля от червена коприна, с дантелена лента, която гали бедрата.
— Ашфорд, чу ли ме? — повтаря тя.
— Хм, а, да. Какво каза?
— Попитах те, дали идваш често тук.
— Не, изобщо — отговарям разсеяно.
Ето я и нея! Червена рокля, насочена към тоалетните.
— Извини ме — ставам и отивам към Джема.
Мислех, че тази вечер косата на Джема е къдрава, но може би е развалила прическата си. — Джема — викам й, но не е тя. Очевидно не може да бъде по-различна.
— Не се казвам Джема, но ако искаш, мога да бъда — отговаря ми момичето предизвикателно.
— Извинявай, обърках те с някого, когото познавам.
— Няма проблем. Аз съм Ашли.
— Аз Ашфорд — отговарям, оглеждайки опашката за тоалетните. Никакви червени рокли.
— Колко сладко! Имаме подобни имена! Ашли и Ашфорд.
Спирам я, преди да започне да изброява имената на нашите хипотетични деца. — Да, добре… Трябва… да отида да свърша нещо. Ще се видим — и се връщам в залата.
Не знам защо, но намирането на Джема стана наложително. Имам нужда да проверя дали вече е закачила някого.
Продължавам в посока на дансинга, стигайки до масите, и се сблъсквам с момиче, което току-що стана от сепарето.
— О, съжалявам — казва тя, като отмята косата си през рамо с твърде неестествен жест.
— Вината е моя — извинявам се.
— На нашата маса ли сте? — пита ме тя.
— Как?
— Дали и ти си тук за рождения ден на Фей?
— Не, всъщност, не. — Коя е тази Фей?
— О, мислех, че съм те виждала преди, сигурно съм се объркала.
— Вероятно си ме объркала с някого другиго. — Никакви червени дрехи, дори тук на масите.
— Както и да е, казвам се Тамара. Приятно ми е да се запознаем — тя протяга ръка към моята.
— Ашфорд.
— И така, ще останеш ли с нас?
Ето я. Джема. Не мога да повярвам, тя се катери на куб пред колоните на диджея, смесвайки се с малка група момичета, диви като нея.
Каква показност!
Тамара ме потупва по рамото.
— Ще останеш ли с нас?
Гледам Джема със смесица от омраза и отмъщение.
— Защо не? — отговарям с очи, насочени към колоните.
61. Джема
Оттук горе виждам много по-добре. Веднага щом влязохме се насочих към дансинга. Ашфорд не ме последва и го загубих. Забелязах го на бара, но когато се насочих към него, той стана и си тръгна. Отне ми време, преди да го видя в суматохата пред тоалетните. После отново се потопи в тълпата и го загубих пак.
Не е зле за херцога на Бърлингам, не смятах, че ще е толкова непринуден в клуба!
Качих се на куба точно пред колоните на диджея, защото оттук съм сигурна, че ще мога да го издиря. Кой знае дали е с… Ето го! Видях го! Той седи на един от кадифените дивани с една блондинка в оскъдна рокля!
Друга! Наистина е безсрамен!
Да, защото преди това на бара беше с дребна брюнетка, която сякаш се беше залепила за него!
После при тоалетните той беше в ъгъла с момиче с деколте, което беше твърде вулгарно, за да бъде от типа, който харесва!
Той е без задръжки! А и той беше този, който не искаше да приеме предизвикателството! Какво е това? Вярва, че е единственият с достоен сексапил за привличане на противоположния пол като магнит? Кой си мислиш, че си? Казанова?
Отвътре ми идва да започна да се движа нагоре-надолу като една професионална танцьорка. Освобождавам и косата си от прическата, оставяйки къдриците ми да се носят по гърба ми като знаме.
62. Ашфорд
Погледнете я! Не, казвам ви, погледнете я. Стои там на онзи куб и се движи като танцьорка от Крейзи хорс!
Знам, че сравнението ми с Крейзи хорс е много като за Харинг, но картинката поддържа идеята.
Тя също така пусна косата си, която сега четка голите й рамене при всяко движение. Да не говорим за дантеления подгъв на фустата, който се издига и пада по бедрата по изнервящ начин.
Тамара до мен продължава да си налива питиета и продължава да ми говори за не знам какво.
Тя ме видя. Знам, че Джема ме видя. Погледът й се засече с моя за частица от секундата, дори да се преструва, че това не се е случило.
63. Джема
Тази глупава блондинка наистина се е залепила за него!
А после се оплаква, че аз много говоря! Откакто ги видях, тя не млъкна за секунда. Вероятно му е разказала цялата история на живота си. И той стои там и я слуша!
Не искам да повярвам, че я намира за интересна.
64. Ашфорд
Джема се старае доста. На дансинга, точно под куба се е събрала голяма група от разгонени типове, които, залагам Денби Хол, се опитват да надникнат под роклята й.
Залог, който ще спечеля 100 %. Знам за какво си мислят мъжете.
И тя изглежда доволна от начина, по който се усмихва. И знае, че я наблюдавам.
Тя вече погледна няколко пъти към моята посока и всеки път, когато го прави, започва да се движи все по-провокативно.
Поне аз мисля така. Поне ми се струва така.
65. Джема
Този негодник! Колкото повече стоя тук, на куба, танцувайки, толкова повече той се задържа на онази проклет диван с онази избледняла блондинка, която го гледа влюбено.
Но какво искат всички тези типове тук долу?
66. Ашфорд
Но какво ми говори тази тук… Как се казва… Таня?
Хей! Един човек се качи на куба точно до Джема и прекарва ръце около кръста й.
67. Джема
Не харесвам особено типа, който се качи на куба. А и протяга ръцете си твърде много.
Да, накратко, толкова преувеличава! Мускулест по почти фалшив начин, има тен, косата му е покрита с гел и е с дрехи, които са прекалено прилепнали за мъж. Вулгарен е, без никакво съмнение. Но Ашфорд ме вижда добре оттук! Е, нека гледа!
Досега именно той флиртуваше с онази нищожна блондинка.
Вземи това! Гледай тук!
68. Ашфорд
Да върви по дяволите тази Тамара и по дяволите на предизвикателството. Джема няма да се прибере вкъщи с този субект!
69. Джема
Аз се въртя около себе си, опитвайки се да сваля ръцете на този тип, които не са ми приятни, но когато се обръщам, оставам шокирана да видя, че Ашфорд е на куба точно между мен и непознатия.
— Не е за да правя сцени, но долу ръцете от жена ми — чувам го да казва.
— Жена ти? — отговаря онзи невярващ.
В отговор Ашфорд вдига лявата ми ръка, показвайки халката ми. — Виждаш ли това?
— Успокой се. И не оставяй жена си сама — протестира, слизайки от куба.
— Може да си сигурен — е отговорът на Ашфорд.
— Долу ръцете от жена ми. Каква притежателна фраза!