— Ти си мъж, нормално е да си имал други истории преди нея.
— Не разбираш. Не искам тя да ме възприема като задник, който води жените в леглото си за забавление и след това ги оставя.
— Някой като мен, накратко — отеква Харинг.
— Точно.
Потупва ме по рамото. — И аз те уважавам, братко!
— И така. Ако всички сте така любезни да прекратите случая „Портиа“, ще ви бъда благодарен.
— Случаят е приключен.
— Осъзнаваш ли? Аз съм тук с теб, трябва да участвам в нашия ожесточен двубой, удар след удар, а вместо това всичко, за което успявам да мисля, е къде е Джема, какво прави, какво носи и колко време ще ми отнеме да го сваля от нея…
— Нормално е, значи, всичко работи тук — казва Харинг, стискайки чатала на панталона си.
— Но аз също бих прекарал цял ден само да я съзерцавам! Дори ревнувам Локсли само защото в момента е в нейната компания!
— Относно Локсли! — скача Харинг. — Какъв характер! Започвам да се чудя как е в леглото. Според мен ще дава определени удовлетворения…
— Локсли е асексуална, а и е с онзи зубър от Пало Алто.
— Е, никога не казвай никога…
— Намекваш ми, че възнамеряваш да го направиш с Локсли? — питам, объркан от това, което вярвам, че съм чул.
— Кой? Аз? Побърка ли се? — Харинг върти очи. — Не, просто говорех хипотетично.
73. Джема
Това е поредната спокойна сутрин в Денби. С мъка оставям
Ашфорд да изостави леглото и да си вземе душ, но без обаче да ме лиши от зрелището на голото му и изваяно тяло по пътя към банята.
Разтягам се, потъвайки още по-надолу в пухкавите възглавници.
Колко нощи не съм спала в стаята си? Не бих могла да кажа с точност: две седмици? Три? Месец?
Не знам, реших да не броя дните, отчасти защото всичко се случи толкова внезапно и по такъв объркан начин и малко заради късмета. В миналото винаги съм брояла часовете, дните, седмиците и това нещо никога не беше благоприятно за мен; винаги се оказваше, че от двамата аз бях единствената влюбена, така че този път ще се радвам на всеки ден, сякаш е първият.
— Може да дойдеш и да ми правиш компания! — кани ме Ашфорд.
Присъединявам се към него в банята, седнала на големия плетен стол.
— Какво правиш там? — пита ме той.
— Оттук гледката е прекрасна — признавам с палава усмивка. — Ако се завъртиш, би било идеално.
Той изпълнява развеселен. — В ръцете ти съм.
— Не намираш ли това за унизително? — питам го.
— Ще ти кажа, винаги съм мислил, че жените, които са се предали в брак с много по-богати мъже за подобряване на тяхното социално състояние, имат ниско себеуважение.
— Ами ти?
— Що се отнася до мен, след като се ожених за много по-богата жена и съм в ръцете й… — той излиза от душа, присъединявайки се към мен, разтваря кръстосаните ми крака, целувайки вътрешната част на бедрата ми — …това е най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало. И знаеш ли какво още мисля? — шепне върху кожата ми. — Че най-много ти отива фамилията ми и нищо друго, лейди Паркър.
Докато му се предавам отново, телефонът му започва да звъни настойчиво. След неуспешно игнориране, Ашфорд решава да отговори.
Той изчезва в спалнята, води кратък разговор, след което се връща при мен.
— Беше Дерек — информира ме той. — Пита ни дали можем да се присъединим към него в офиса му днес.
Размишлявах, но честно казано, не мога да си представя каква е причината за обаждането; надявам се само да няма проблеми с парите ми.
— Когато един адвокат се обади, обикновено новините не са хубави — отбелязва Ашфорд, докато се качваме в асансьора.
Дерек не знае нищо за последните развития, защото точно както вкъщи, не искаме да парадираме с връзката си.
Боже мой? Нарекох ли го връзка? Толкова е странно… но всъщност какво друго е, ако той, сами в асансьора, се обляга на едната страна и ме държи здраво за гърдите през цялото време на изкачването с подпряна брадичка нежно на челото ми?
Тъй като искаме да се покажем разделени и независими точно както когато започна, преди асансьорът да спре, Ашфорд целува върха на носа ми и ме пуска.
— Опитах се да си представя за какво може да бъде, но нищо не ми идва наум — въздишам.
— Адвокатът ще ви приеме незабавно — съобщава секретарката, придружавайки ни до кабинета.
— Джема, Ашфорд, настанявайте се! — Дерек ни поздравява топло. — Джема, променила си се от последния път, когато те видях. Позволи ми да ти кажа, че си прекрасна. В крайна сметка наследството на баба ти Катриона е помогнало.
— Благодаря. Работих върху себе си.
— И си свършила чудесна работа. Ти също, Ашфорд, изглеждаш в страхотна форма. Липсата на проблеми с банките ти е върнала доста часове сън.
— Да, но не много. Обичам да съм зает — казвайки това, Ашфорд ми хвърля таен поглед. — Но, Дерек, трябва да кажа, че обаждането ти беше неочаквано.
— И все пак се случи истинско чудо, не можех да не ви се обадя.
— Чудо? Не каза ли ти, че в правната област не съществуват чудеса, а само стратегии? — питам скептично.
— Да, напълно си права. Поправям се: извънредно събитие.
— Хайде тогава — насърчавам го да обясни.
— Да, разбира се. Бяхме стигнали до вас двамата, които трябваше да уредите вашите икономически и наследствени проблеми с брак.
— Дотук всички го знаем… — започвам да губя търпение.
— Разбира се, не спрях да анализирам финансовите следи на Паркър и преди няколко седмици открих някои инвестиции на баща ти рискови, да не кажа и нелепи…
— Например? — дори Ашфорд, изглежда, не толерира преамбюлите на Дерек.
— Например, спонсориране на странен и малко известен руски художник в изоставено училище в Чипуик. Този художник, Горан Третяк е починал преди около петнадесет дни заради предозиране или самоубийство, все още не е ясно, а стойността на неговите произведения е скочила до небето. В
Ню Йорк едно от произведенията му е било продадено на търг за пет милиона долара. И така, херцог Хенри Паркър, баща ти като негов меценат притежава голям брой негови произведения, така че сега, Ашфорд, ти си този, който ще го наследи. Голяма лондонска аукционна къща вече се е заела с две от последните му творби.
Дерек спира, за да остави Ашфорд да възприеме.
— Следователно?
— Следователно с продажбата на произведенията на Третяк ще можеш да върнеш парите на Джема, с които тя изплати дълговете ти към банките! Вече няма да се налага да продължавате тази комедия с фалшивите младоженци, не сте ли доволни? Също така, доходите от твоите имоти са в значително подобрение, без дупките в сметките ти за попълване, затова ще може да се радваш на начин на живот много повече от достоен. Изглежда, че фарсът, който бяхте задължени да играете, ще бъде по-кратък от очакваното!
— Искаш да кажеш, че можем да се разведем по-бързо? — питам, за да разбера дали правилно съм интерпретирала думите му.
Дерек вдига ръце, предавайки се. — Сега, когато всичко е уредено, не разбирам защо не! — На лицето му светва триумфална усмивка. — Да, знам, че всеки път, когато ви се обаждах, беше за да ви съобщя някои неприятни новини или да ви отправя неприятни споразумения, но този път няма нужда от комплименти. Приемете го като възможност за ново начало и за двама ви!
Не смея да погледна Ашфорд. Много ми се иска да мога да чета в очите му, но нямам смелостта.
— Представяйки си, че това ще е добра новина за вас, работих усилено, за да направя процедурата възможно най-бърза и подготвям документите за развод. Колкото по-бързо се върнете към животите си, толкова по-добре, нали?
— Ъъъ… Да — коментирам, малко убедена.
— Наистина… невероятно. — Дори тонът на Ашфорд не звучи твърде ентусиазирано.
Истината е, че беше леден душ.