Тогава този сблъсък може да се превърне в омраза, но абсолютно погрешно е тя да се разглежда като неизбежно присъща на самата природа на пола!
А да победи омразата може единствено онази форма на любовта, чиято искра не пламва от определен обект на любовта и която се проявява, без да търси такъв обект, понеже тя е сама по себе си осъществление. — —
И пак тази любов заради самата любов е единствено способна да ни научи как да намерим верния начин, по който двете половини в брака трябва непрестанно да се стремят да се формират и изглаждат, ако искат да се съчетаят в жизнено единство! — —
Дори някои така наречени ,,бракове“, заели от истинския брак само името, успяват често пъти да постигнат някаква поносима форма на общност, стига в единия — или пък и в двамата — от съпрузите да има нещо от любовта заради самата любов, — макар в този съюз духовно-плътската любов да не е била никога налице нито във висшната си форма, нито в по-нисшите си разновидности...
Пословична е „горещата любов“, която в края на краищата неизбежно „изстива“!
Обаче: — истинската любов не може никога да „изстине” защото тя се разгаря само там, където яркият и плам се захранва от неизчерпаемо богат извор! — —
Тя може да се превърне в стихиен пожар, но не може никога да угасне: не може да изстине, — колкото и да се правят опити да бъде потушена с всички средства!
А лишеното от този плам на любовта чувство би могло да се окаже чувствено опиянение или изкуствено подклаждана еротика, — може да е криво разбрано приятелство или възхищение и благодарност, погрешно изтълкувани като „любов“, но единственото общо нещо между подобно чувство и истинската любов е наименованието...
Никой не бива да се учудва много-много, ако тази псевдолюбов рано или късно „изстине“!
Едно така подхранвано, въображаемо чувство не бива никога да овладява до такава степен даден човек, че да го накара да се самозалъгва и убеждава колко сериозни основания имал да сключи брак!--
Безброй нещастия и беди можеха да се избегнат, ако срещналите се по някакво стечение на обстоятелствата хора от двата пола не превръщаха веднага и най-малкия еротичен трепет във фетиш, провъзгласен след това от тях за „любов“!
Самата природа на двата пола е такава, че между всеки мъж и всяка жена постоянно се разпространяват еротични вибрации, макар тези фини, непрекъснати трептения на невидими енергийни вълни да са толкова слаби, че изобщо не се регистрират от съзнанието, — както става при всички люде с чиста душа.
Единствената опасност се крие в това, че неукрепнали натури, чиято фантазия няма никаква представа какво означават дисциплината и самообладанието на едно чисто сърце, търсят още в тези слаби трептения радостта от опиянението, сами усилват вибрациите и не се успокояват, докато не ги превърнат в: — желание...
Това желание те наричат „любов“ и от подобно недоносче на своята извратена и необуздана фантазия правят дори извода, че били в правото си да се стремят към брачна връзка! Безкрайно далеч от всяко съзнание за отговорност, — маниакално устремени към утоляване на желанията си, — след като достигнат най-после целта си, те бързо загубват всякакъв интерес към така горещо желания някога партньор в постигнатия с толкова усилия „брак“, понеже отдавна вече са подвластни на притегателната сила на някое ново желание...