Ала не е възможно да бъде освободен от страданието един свят, който не може да съществува без страдание, — и всички усилия на някои хора да намалят страданието на тази земя чрез потискане или отрицание на земния живот остават напразни: те не са нищо повече от утешителна наркоза за състрадателни души...
Цялата сила на човека в този земен живот се свежда до това, че той е способен наистина да усили неимоверно и отвъд границите на необходимостта земното страдание, — но е способен също така да изтласка страданието в неговите изконни рамки, откъдето то не може да бъде премахнато, ако трябва да просъществува този „външен“ — а заедно с него и всеки „вътрешен“ — свят, а те несъмнено „трябва“ да просъществуват! — — —
Във възможностите на всеки човек е да се избави от немалко мъки, които сам си е причинил в своето глупаво заслепление, — неимоверно много страдания може да избегне той, ако се реши да се възползва от присъщата му сила!
Но той има също така и способността да спести немалко мъки на своите ближни!
Където и да се срещнат, хората са винаги длъжни да намаляват и своите собствени страдания, и страданията на ближния си!—
А щом хора, които са се срещнали само веднъж в живота си и никога вече няма да се срещнат повторно, трябва да осъзнаят това като повеля на дълга, колко no-свята и по-обвързваща е тази повеля при най-съкровената връзка между двама човеци, изграждащи едно ново, живо единство в брака, за да се допълнят и окръглят взаимно! — — —
И къде би могло да се спести по-лесно страданието на ближния, ако не тук, където живеещите в общност мъж и жена познават всички опасности, които могат да накарат единия да страда заради другия или да причинят мъка едновременно и на двамата!? — —
Бракът може да бъде извор на радост, — но той може да се превърне и в блато на мъката!
Който не се стреми в брака към щастието на съпруга си като към своя висша цел, много лесно ще се лиши от собственото си щастие, без дори да подозира това! — —
Но който изпитва истинска любов, би предпочел по-скоро самият той да страда, отколкото да гледа как страда брачната му половина. —
Той няма да се спре пред никакви трудности, щом знае, че по този начин може да облекчи мъката на другия...
Но съвсем не е достатъчно да сведем усилията си само до съпротива срещу всяко страдание, на което можем да попречим! —
Своя висш, своя най-красив човешки дълг ще сме изпълнили едва тогава, когато на мястото на мъката внесем радост в живота на партньора си!
А къде, ако не в брака, може да бъде така великолепно изпълнен този дълг на любовта?!
В брачния живот могат да се открият много неща, които да станат повод за радост и така да помогнат да бъде задушена още в зародиш една голяма мъка...
Тук обаче е необходимо да се постараем да предусетим какво всъщност желае другият: кое ще му достави наистина радост, защото много лесно е да сбъркаме, дори водени от най-добри намерения, приемем ли като единствено валидно и универсално мерило само своите собствени чувства и желания. — —
Това, което би било за теб самия най-голяма радост, може да се окаже почти без значение в очите на допълващия те полюс, а своите радости той ще намери може би единствено там, където ти би останал на свой ред напълно безразличен...