Тук говоря по-скоро за онзи вид нарушаване на съгласието, при който разногласията са наистина важни, но биха могли да бъдат примирени, ако се опитаме с любов, разум и взаимно доверие да открием основата за евентуалното им изглаждане, — говоря най-после и за глупостта на онези, които смятат, че цялата им представа за света ще се срине, ако заради съгласието кажат на бялото „черно“ и на черното „бяло“! — —
Макар да няма никакво съмнение, че „правото“ е на твоя страна, ти си длъжен да се опиташ да постигнеш компромис, — дори моментът да налага да се откажеш заради съгласието от своето „право“, което по-късно другият ще ти признае може би доброволно!
Помисли какво означава за теб твоето семейно щастие и тогава прецени доколко важни са нещата, които могат да го поставят под заплаха! —
Избери след това на кое повече държиш!--
Много рядко става въпрос за толкова значими неща, че да ти се наложи да пожертвуваш щастието си в брака, щом не можете да намерите такова решение, при което съблюдаването на тези строги изисквания да не попречи на вашето щастие. —
Обикновено съгласието между съпрузите се нарушава от спорове по въпроси, които биха могли да получат най-различни отговори...
Всичко се свежда до това, да оставиш другия да прави каквото той реши и спокойно да изчакаш, докато не разбере заблудата си, или пък — докато самият ти не си дадеш сметка, че грешката е всъщност твоя.— — —
Така хармонията ще бъде запазена и с малко самообладание щастието на вашия брак ще се окаже вън от опасност.
Волята за единство трябва да бъде осъзната от вас като задължително условие за вашето щастие и никой от съпрузите не бива да се опитва да заобикаля това условие!
Твърде много зависи от неговото неотклонно спазване! — —
При всяка възможност да се стигне до раздори — колкото и мимолетни да са те, — не бива да забравяте, че в края на краищата човекът стои над всички неща, и затова вашите спорни разбирания за нещата идват едва на второ по значение място — ако не се окажат и съвсем незначителни, — когато става въпрос за щастието на един човек!...
Трябва също винаги да помните, че това разбиране за нещата, което ви се струва толкова „важно“ днес, може в друго време да се окаже без всякакво значение! —
Преди всичко трябва обаче да осъзнаете, че разногласията не могат да бъдат отстранени чрез пререкания! — — —
Колкото и горчиво да страдате, щом установите, че между вас съществуват разногласия, които ви се струват абсолютно непреодолими, няма да постигнете нищо със спорове и опити да убедите другия! — —
Така само бихте се лишили в крайна сметка от възможността да прехвърлите мост, по който да се доближите един до друг и отново да постигнете съгласие...
Немалко бракове нямаше да бъдат в развалини днес, ако съпрузите бяха своевременно оставили настрана спорния въпрос, довел до тази разруха — осланяйки се на времето и на идващото с него успокоение, — вместо да излъчват войнствено гърди и да търсят на думи и на дело своето мнимо или истинско „право“, като си нанасят оскърбление след оскърбление, докато и последната искрица любов не се превърне в омраза. — — —