Сега е повече от всякога необходимо и двамата да проявите добра воля и готовност да си помагате взаимно, за да бъде възстановена хармонията в брака ви!
Никога единият от вас не бива да продължава да се сърди на другия, макар че вижда явното му желание да проправи път към помирение!
Ала не се опитвайте и да се оневинявате един пред друг в малодушния си стремеж да запазите на всяка цена ненакърнено своето самолюбие!
Още по-голяма грешка би било да почнете да търсите кой всъщност е виновен за раздора: — кой е бил повече и кой не чак толкова неправ!
Глупаво е и може да даде само повод за нови спорове, ако вземете многословно да си доказвате: — „защо“ — „откъде накъде“ — „как така“ — сте могли дотолкова да се забравите!
Винаги в такива случаи единствено вашата суетност се стреми — макар и напълно несъзнателно — да вземе думата и да избегне на всяка цена „загуба на терен“ при предстоящото сключване на мир...
Често пъти единият от вас е отдавна вече готов да предложи примирие и само страхът, че евентуален отказ би наранил самолюбието му, го кара да се въздържи от първите думи на помирение. — —
Така вие стоите изправени един срещу друг и никой не се решава да превъзмогне себе си, — никой не иска „пръв“ да покаже, че е готов за помирение...
И вие, които току-що сте се показали тъй „неуки“, имате сега детински смешното желание да „дадете урок“ на другия, убедени дълбоко в себе си, че най-доброто средство за избягване на нови спорове е да се покажете — макар и отдавна простили в сърцето си — абсолютно непримирими външно, за да видел другият колко трудно е да се постигне отново мир след спора...
Би трябвало всъщност да се засрамите малко един от друг, — може би именно срамът ще доведе по-бързо до вашето сближаване!--
По избрания от вас начин да търсите помирение вие само продължавате да се измъчвате взаимно и ако не ви се притече на помощ някое външно обстоятелство, което да ви застави отново да се обедините, може дни наред да продължите да се мръщите, оставайки си все така далеч един от друг! — —
Така само усложнявате все повече и повече в своята представа нещо, което и без това не ви изглежда толкова просто, и за вас става все по-трудно да предприемете най-естествената стъпка, като с една решителна, гореща целувка затворите взаимно устните си, чудещи се как да произнесат първите слова...
Но за да не става никога така, че да се чакате един другиго като капризни и невъзпитани деца: — „кой пръв ще отстъпи” — бих ви посъветвал в дни на съгласие да си дадете твърд обет по никой начин да не се отблъсквате, когато след нарушаване на разбирателството единият от вас е готов да предложи на другия да се сдобрите! — —
Ще трябва да поемете тържествено задължение одобряването между вас да не бъде никога застрашено от самолюбието ви и първият, който покаже готовност за помирение, да няма основания да се бои, че желанието му за помирение би могло да се изтълкува като признание за по-голяма вина! — —
Трябва също да си обещаете твърдо, че след помирението няма вече да подлагате на разисквания и обяснения „причината“ за изгладения спор и че никой от вас няма да тълкува като проява на „подчиненост“ готовността на другия веднага след раздора да потърси сдобряване с партньора си! — —