А само в един истински брак, обхващащ в ново единство мъжа и жената и сключен — поне според сериозната и твърда решимост на съпрузите — за цял живот, връзката между половете може да се издигне до такава висота, тъй като само тук съществува изградена онази форма на единство в субстанциалния Дух, която се поддава на такова изживяване. —
Ала невъзможно е тази велика мистерия да се превърне в преживяна действителност без най-строга дисциплина на чувствата, без най-строга дисциплина на въображението! —
Детето, разбира се, е цел и желание на всеки истински брак!
И все пак според духовния закон, изискващ да бъде изпълнен чрез брака, — зачеването и раждането на живот е едва второто по важност предназначение на брачната връзка! —
Първото е изграждането на ново духовно единство, спояващо двете половини в онова цяло, което може да се усети от човека на тази земя само по духовно-плътски начин и което — като последица на така преживяното — влива такъв приток на сили в целия му живот, какъвто може да породи само духовното цяло и какъвто нито една от двете половини на това цяло не може да постигне самостоятелно, колкото и големи усилия да полага! — — —
Ето защо бракът — макар и само по силата на възможното единствено в него утоляваме на всеки копнеж към чиста духовно-плътска любов — е неоценима помощ по пътя към съвършенството, — дълбоко тайнствена подготовка за завръщане в царството на субстанциалния Дух, — той е порта към най-блажено предусещане на свръхземния живот за всички, които са готови да използват ключа, предложен им тук, в тази книга! — — —
Ако земният човек беше изграден само от духовна субстанция, всичко, което бракът му дава като възможност за изживяване, би могло да стигне до него единствено чрез духовния му организъм.
Но паднал някога от своята висока, богоравна „сияйност“, за да изживее себе си в един свят на физически-сетивните явления, — — както погрешно е смятал: като свой собствен, не вече единороден с неговото Праначало, „Бог“, — — човекът се е свързал тук с животното, затова всичко, което се стреми да преживее духовно, може да му се разкрие единствено като телесно усещане на основата на предоставените му от неговата животинска същност сили. — —
А ако той, изпаднал в суетна заблуда, си въобразява, че е надраснал всичко животинско — макар негов единствен носител, докато живее на земята, да е земноживотинското тяло, — с това мами сам себе си и става пречка за собственото си развитие, вярвайки, че е постигнал някакво уж „духовно“ преживяване, което не е нищо друго освен: — — извратено усещане на самото „животно“! —--
Нищо обаче не може да предпази от такова извращаване на животинските усещания по-добре от истинския брак, където духовно-плътската любов е намерила своята най-чиста, най-възвишена форма!