Но любовта, която насочва и ръководи всичко в един истински брак, съвсем не се свежда единствено до духовно-плътската си изява: — обусловена от стремежа на половете да се съединят.
Макар тази духовно-плътска любов да си остава неизменна предпоставка за една брачна връзка, тъй като в противен случай „брачният съюз“ се оказва принизен до отвратителна карикатура на самия себе си, любовта и в още една форма озарява с лъчите си живота на двама човеци, сключили брак и съзнаващи своето двуединство в Духа...
Този път говоря за любовта без обект на любовта: — за такава форма на любовта, която не се нуждае от обект! —
За да бъде почувствувана от нашата земна природа, тя също има нужда от посредничеството на земното тяло...
Но докато духовно-плътската любов, водеща до съвкупление в брака, има винаги нужда от свой обект на любовта, за да бъде почувствуван еротичният и плам, — докато и онази любов, която обгражда с грижи детето, отразявайки благотворните си лъчи обратно върху родителската двойка, също не е без обект на любовта, сега става дума за напълно свободната от всяка обвързаност Любов, — тя не копнее за нищо извън себе си и не се нуждае от ответна любов, понеже намира удовлетворение сама в себе си, независимо къде се проявява. — —
Малцина познават тази Любов!
Твърде рядко се изявява тя в земния живот!
И все пак се среща много по-често от онази висша форма на брачната любов, за която ставаше дума по-горе!
По простата причина, че тя може да се осъществи далеч не само в брака...
Но за да бъде истински щастлив, бракът не бива да се лишава и от тази Любов без обект на Любовта! —
Животът на двамата съпрузи протича не само в свещено-величавия Храм на брачното ложе — в какъвто се превръща и най-скромната, най-тясна, най-бедна колиба, под чийто покрив мъж и жена се свързват в онази висша форма на духовно-плътската любов!
Истинският брак е общност на живота в най-широкия смисъл на тази дума!
Но при общността на този земен живот двете половини се убеждават на всяка крачка, че въпреки цялото си духовно-плътско единение, във външния свят те си остават две отделни части на едно духовно цяло, всяка от които се подчинява по самата си природа на свои собствени закони. — —
Така един срещу друг застават два самостоятелни живота, които трябва да се обединят сега в един нов живот на общността!
Не искат ли да пропъдят щастието далеч от себе си, те са длъжни да постигнат и това обединение, както преди това са осъществили новото единство на духовно-плътската любов...
Но не е вече по силите на духовно-плътската любов да постигне единение тук, — ето къде се крият корените на заблудата, проповядваща с оракулски тон за вродената „омраза между половете". —
О не, приятели, — тази омраза съвсем не се дължи на естеството на пола, макар понякога да се проявява там, където съвместният живот се споделя от хора с различен пол!--
Във всички тези случаи наблюдаваме само противопоставяне между волята за еротично единение на половете и онази друга воля, която иска да утвърди като цяло отделната част и не признава никакви норми освен нормите на своето собствено съществувание!