Въпреки че умът му беше зает със странични мисли, Харл беше нащрек както винаги. Някакво раздвижване в морето наблизо го принуди да погледне встрани… И в този миг всички мисли в главата му замръзнаха, заедно с воинската му кръв.
Успоредно на кораба, на фона на хоризонта и далечните следобедни облаци се подаваше кошмарна глава, главата на дракон от най-страшните древни легенди. Зловещо проблясващата шия имаше дебелината на дърво, което обикновен човек едва ли би могъл да обхване с две ръце. Само морските демони знаеха как изглеждаше тялото му там долу, под водата! Очите му бяха слънца с размерите на сребърни тепсии, засенчени от облаци. Люспите по главата и врата му светеха като мокро желязо, а устата му напомняше ковчег с едва открехнат капак, набоден отвътре с безброй кинжали.
Дълъг колкото котвено въже, дебелият врат се изви и се отърка в борда, като отцепи парчета дърво от планшира. Първите викове на мъжете не подобаваха на воини, но в следващия миг всички те скочиха за оръжията си. Големият Торла, най-силният от екипажа, се оказа и най-бърз — като подпря крак в пейката на гребците, той замахна с меча си към страховитата шия.
Ударите зачаткаха напусто. Драконът дори не ги усети. Главата му се изви високо и спря над входа на пурпурната палатка. От ужасната уста излезе предизвикателен рев, какъвто Харл не бе чувал през целия си живот на воин.
При всичката тази врява от гласове и удари, за Ай не бе нужен специален призив, за да се подготви. Преди още драконът да беше замлъкнал, покривалото пред входа на палатката рязко се отметна и младият крал изскочи отвътре с шлем на главата, с щит и меч.
Харл изпита върховна гордост при вида на младия човек, който, озовал се изведнъж пред чудовището, не трепна и не отстъпи дори педя назад. Това помогна на Харл да се съвземе. С дясната ръка измъкна от колана си брадвичка с къса дръжка и желязно острие, хвана я здраво и се прицели в окото на дракона.
Брадвичката отскочи с дрънчене от мъгливото сребристо око, без изобщо да бъде усетена. Огромната глава на дракона устреми зиналата си паст към краля.
Ай я посрещна смело. Заби дългия си меч до дръжката в тъмното гърло на дракона. Това обаче направи не по-голямо впечатление от убождане с карфица. Голямата като порта челюст тресна Ай и мигновено го смачка. За момент, докато чудовищната глава се отдалечаваше навръх могъщата шия, моряците ужасени видяха как части от човешко тяло се поклащат извън зъбите. Зловещото чудовище изчезна с един последен плясък. Окъпаното в слънце море върна всекидневния си вид, чуждо на всевъзможните там странни видения, скрило всички тайни дълбоко под повърхността си.
Малко думи се казаха на борда през останалите часове до края на деня. Екипажът кръжеше около невидимата точка, където бе изчезнал господарят му. Обикаляше в пълна бойна готовност, но така и не се появи нещо, с което да се бие. Скоро бурята се изравни с тях и мъжете машинално взеха необходимите мерки. После и тя отмина, но едва ли някой обърна внимание на това.
До вечерта морето си бе все спокойно. Примигвайки срещу залязващото слънце, Харл изрече с прегракнал глас една-единствена дума:
— Почивка.
Отдавна беше върнал на мястото й своята поизтъпила се вече брадвичка. Върху палубата бяха останали само няколко парчета дърво, отчекнати от планшира, върху който личаха следи от твърдите като желязо люспи. Виждаха се и няколко малки петна кръв и крилатият шлем на Ай, паднал от главата му.
Дерън Одегард, наскоро повишен с три чина наведнъж в звание майор, седеше в ролята на младши помощник на спешно свиканото от новия Началник на отдел „Операции във времето“ щабно събрание. В момента Дерън се бе заслушал както с професионален интерес, така и съвсем приятелски в думите на стария си съученик Чен Емлинг, също произведен майор в сектора „Исторически изследвания“. Емлинг изнасяше кратък доклад.
— … както всички вече знаем, берсеркерите решиха да насочат последната си атака срещу една личност. Тяхната мишена, крал Ай от Куинсленд, е човек, чието отстраняване от историята може да има пагубни последици за нас.
Находчив и остроумен, Емлинг се усмихна благосклонно на слушателите си.
— Съвсем доскоро повечето историци се съмняваха в реалното съществуване на този човек. Но след като направихме някои преки наблюдения в миналото, съществуването му се потвърди, а заедно с това и историческата значимост на крал Ай.