Емлинг се обърна към светещата карта, жестикулирайки като истински преподавател.
— Тук виждаме представени Средните векове с всичките бъркотии и разложението на Великата Континентална империя, довели в края на краищата до нейното окончателно рухване. А сега обърнете внимание на Куинсленд. Обстоятелството, че тя остава твърде стабилна държава и успява да запази най-ценното от културата на Империята, което да послужи като основа за развитието на цивилизацията ни по-нататък, до голяма степен е резултат от дейността и влиянието именно на крал Ай.
Новият Началник на „Операции във времето“ вдигна ръка като ученик. Неговият предшественик, както бе съобщено официално, беше заминал с изследователска група на луната или поне на повърхността на Сиргол, вземайки със себе си и полковник Борс.
— Майоре, признавам, че не съм твърде наясно. Самият Ай е бил в някаква степен варварин, нали?
— Да, разбира се, в началото. Но, прибягвайки до известно опростяване на нещата, можем да кажем, че след като се обзавел със собствена страна, която да брани, той се стабилизирал и уравновесил, и я защитавал твърде успешно. Изоставил кръстосването на моретата и тъй като дълго бил варварин и пират — толкова дълго, че бил наясно с всички тънкости на морския занаят — той застанал от другата страна на масата и продължил играта. И играел толкова добре, че варварите предпочитали да воюват с други държави.
Никой нямаше въпроси към Емлинг и той седна. Следващият офицер, който говори, беше един майор от отдела за вероятностен анализ. Информацията му беше поднесена убедително и никак не обнадежди слушателите.
— Господа — започна той с мрачен тон, — не знаем как е бил убит Ай, но знаем къде. — Майорът пусна видеозапис, направен от стражеви екран. — Тук се прекъсва линията на живота му, по време на първото му пътуване за Куинсленд. Както виждате, всички останали линии на живот на кораба не са накърнени. Навярно врагът очаква щетите за историята ни да бъдат по-големи, ако екипажът му стане свидетел на неговата смърт, за да няма никакво съмнение, че с техния крал е свършено.
Емлинг изглеждаше готов да подхване спор с говорещия или да се хване на бас с него. „Поставили са Емлинг не където трябва — помисли Дерън. — Вероятностният сектор е по-подходящ за него.“
Докладчикът спря, за да отпие глътка вода.
— Ако трябва да бъдем честни, положението е сериозно — продължи след малко той. — За деветнайсет-двайсет дни шоковата вълна от исторически изменения, настъпили като следствие от убийството на Ай, ще стигне до нас. Само с толкова време разполагаме. Уведомиха ме, че шансовете да открием „ключалката“ на противника за толкова кратък период са нищожни.
Мрачното настроение зарази всички около масата. Единствено новият Началник на отдел „Операции“ успя да остане сравнително спокоен:
— Страхувам се, че сте прав, що се отнася до трудността за откриване на „ключалката“, майоре. Разбира се, усилията ни са съсредоточени изцяло в тази насока. Проблем представлява и фактът, че врагът прави всичко възможно да прикрие следите си. Този път ни нападна с една машина вместо с шест, което изключително затруднява нашата работа. И веднага щом извърши убийството, тази машина изчезна. Тя не е напуснала времето на Ай и все още е на историческата сцена, за да попречи на ответните мерки, които ние ще се опитаме да предприемем, но междувременно се старае да не причини промени, които биха ни улеснили да я открием по-скоро. — Началникът се приведе напред, с вече не дотам спокойно изражение на лицето. — А сега, кой има някаква идея за контрадействия?
Първото предложение бе свързано с изграждане на „възможност“ в края на линията на живота на Ай, така че да бъде избегнато някак убийството. Тази идея скоро срещна отпор по чисто технически съображения. Присъстващите учени имаха количествен превес, но бяха далеч от разбирателство помежду си относно това какво трябва да се предприеме. Когато започнаха да си разменят и обиди наред с формулите, Началникът на отдел „Операции“ се принуди да даде половин час почивка.
Получавайки неочаквано толкова много свободно време, Дерън излезе и се обади в близкия болничен комплекс. Лайза живееше там отскоро и дори караше курс за медицинска сестра. Той беше доволен, че можа да я открие и че тя също разполагаше с малко време. След броени минути двамата вървяха из парка, в който се бяха запознали.
Дерън отиде на срещата с готова тема за разговор. От няколко дни обаче Лайза беше като грамофонна плоча, все едно и също я занимаваше: