Тя му позволи да я преведе по камъните през малкия поток, но все още мълчеше.
— Лайза, искаш да направим сватбена церемония ли? Май трябваше да те помоля официално да се ожениш за мен. Истината е, че никой не ще се трогне, ако минем без церемония. Дори ще избегнем редица формалности. Мислиш ли, че ще сбъркаме, ако не вдигнем непременно сватба?
— Не…, не мисля. Но ме тревожи начинът, по който говориш за всичко като за нещо временно. Това включва ли и чувствата ти?
— Когато всичко останало е временно — да! Което не означава, че непременно ми харесва. Но кой от нашия свят би могъл да каже как ще мислят и чувстват хората след месец или след година? Та след година най-вероятно всички ние ще бъдем… — Гласът му заглъхна.
Тя търсеше думи и най-после ги намери:
— Дерън, в болницата научих, че животът на хората може да бъде направен по-малко временен. Че хората трябва да продължават да градят, да довършват наченатото, дори да не им остава още много да живеят.
— Научила си това в болницата?
— Е, добре, може винаги да съм го усещала така.
Преди той беше чувствал същото. Преди година, година и половина. Преди цял един живот… Видението, което искаше да забрави и което продължаваше да го спохожда, пак се яви пред очите му.
Лайза явно си имаше свое собствено видение:
— Ето Мат, например. Помниш ли колко зле беше ранен? Виж какво усилие на волята положи той, за да оцелее, да се възстанови…
— Съжалявам — прекъсна я Дерън, като погледна часовника в търсене на уважителна причина за оттеглянето си. — Трябва да тичам. Закъснявам за щабното съвещание.
…
Подир многобройни изчисления и спорове учените на Сиргол най-сетне бяха постигнали съгласие.
— Всичко се свежда до това — обясняваше новоизбраният им говорител, когато щабът се събра отново, — че за да имаме някаква надежда да закърпим прекъсването в линията на живота на Ай, първо трябва да обездвижим засегнатия участък и да минимизираме вредата — все едно да сложим шина на счупен крак.
— И как се прави шина на една линия на живота? — запита Началникът на „Операции“.
Научният работник махна уморено с ръка.
— Единственият приемлив за мен начин е някой да бъде пратен да заеме временно мястото на Ай. Да продължи пътуването към Куинсленд и там да изиграе неговата роля, поне за няколко дни. Човекът, който ще изпратим, ще носи комуникатор със себе си и ще може да бъде инструктиран ежедневно, а даже и ежечасно оттук, ако се наложи. И ако всичко тръгне както трябва, той би могъл да изиграе в общи линии основните моменти от живота на Ай и да ни помогне да оцелеем.
— И колко дълго мислите, че човек би могъл да играе успешно подобна роля? — запита някой.
— Не зная. — Говорителят на учените се усмихна. — Господа, не зная дали изобщо такава схема със заместване е възможна и дали ще действа както трябва. Досега нищо подобно не е правено. Но смятам, че поне ще ни осигури още няколко допълнителни дни или седмици, през които да обмислим нови варианти.
Началникът на „Операции“ потри нервно брадичката си:
— Е, ясно, заместването е единственият ни шанс, върху който можем да работим на този етап. Но Ай е живял дванайсет хиляди години преди нас. Това не означава ли, че е невъзможно да изпратим оттук човек, който да заеме мястото му?
— Боя се, че е така, сър — рече биофизикът. — Мозъчното изоставане и сериозните загуби на памет настъпват при връщане с четиристотин години назад.
Началникът на „Операции“ взе да разсъждава монотонно на глас:
— Смятате ли, че бихме могли да се справим, изпращайки андроид? Не, струва ми се, че не. Те никога не могат да се държат достатъчно убедително като истински човек, нали? Тогава? Трябва да използваме някой от съвременниците на Ай. Да открием човек, способен да се справи, да го убедим да участва в начинанието ни и след това да го обучим.
— Приликата не е голям проблем — обади се някой. — Ай още не е бил виждан в Куинсленд, знаят го само по име и по слухове.
Полковник Лукас, главният психолог на „Операции“, се изкашля и сетне рече:
— Сигурно ще успеем да внушим на екипажа на Ай да приеме подмяната, тъй като на тях им се иска той да е жив. Най-разумно ще бъде да ги докараме тук за известно време…
— Ако трябва, можем да се справим с това — каза Началникът на „Операции“.
— Добре. — Лукас драскаше нещо в бележника си. — Най-напред ще видим какви успокоителни и упойващи препарати да приложим… Ще се опитаме да уточним някои детайли от убийството… И после — няколко дни хипноза. Почти съм сигурен, че ще излезе нещо от тази работа.