Когато мъжете видяха брега, замърмориха още по-силно. Знаеха прекрасно, че само преди минути не се виждаше никаква суша.
— И все пак там пред нас има твърда земя.
— Изглежда твърда. Но не бих се учудил, ако изчезне сред облаци дим.
— Магия!
Магия естествено, никой не захвана да обсъжда това. Някаква магия, добра или лоша, бе станала. Друг е въпросът какво да правят при това положение и дали изобщо да правят нещо. Харл спря да се преструва, че всичко му е ясно и че знае какво върши, и свика съвет. След кратки разисквания решиха да гребат в обратна на брега посока, за да видят дали ще могат да се измъкнат от омагьосаното място, в чийто плен бяха попаднали.
Слънцето отдавна трябваше да е залязло, но бледата светлина продължаваше да се процежда. Дори стана по-ярка, а пък додето гребяха и мъглата взе да изтънява.
Тъкмо излязоха от нея и Харл беше започнал да се надява, че са се отървали от магията, когато установиха, че корабът се приближаваше право към една черна, гладка и безкрайна стена, издигнала се насред морето! Стената беше леко вдлъбната и нейният край или пък ръб не се виждаше. Тя се простираше докъдето стигаше погледът и ограждаше морето и мъглата над него. От подножието на стената мъжете видяха, че тя образуваше огромен купол над малкия им кораб. Високо горе над главите им светеше нещо подобно на слънце и хвърляше отблясъци върху бялата мъгла и черната вода.
Мъжете занареждаха молитви към всички познати богове и демони. Някой извика, че са стигнали до звездите на края на света. Почти счупиха греблата, за да обърнат пак кораба си.
Харл беше потресен не по-малко от останалите, но се закле наум, че ще умре, преди да се остави те да разберат това. Един от мъжете се тръшна на палубата, прикрил лицето си с длани и застена: „Магия, магия!“ Харл го срита грубо и го вдигна на крака, като междувременно обмисляше обзелата го в този миг идея.
— Е, магия, и толкоз! — кресна Харл. — Не истински звезди и небе, а нещо, което магията ни навира в очите. Та, мисля си, ако има някакви магьосници тук, дето ни мислят злото, те също трябва да могат да бъдат убивани като хората. Ако ли пък искат да се забавляват с нас, е, добре, и ние знаем някои игрички!
Останалите малко се поокопитиха от думите му.
Там, зад тях, сред скриващата всичко мъгла, светът сигурно беше все още цял и нормален, та човек да може да го погледне, без да си изгуби ума.
С почти уверен глас Харл даде заповед да гребат в посока към брега, който бяха видели по-рано. Хората заработиха с желание, а мъжът, който одеве почти беше припаднал, дърпаше сега греблата най-усърдно, като се оглеждаше наляво и надясно в очакване някой от другарите му да го подиграе. Но по всичко изглеждаше, че поне засега шегите щяха да му бъдат спестени.
Отново доближиха полегатия бряг. Той изглеждаше съвсем материален и стабилен. Когато корабът зави леко и застана успоредно на сушата, Харл първи скочи в плитчините с меч в ръка. Водата се оказа по-топла, отколкото очакваше и когато пръските на една вълничка намокриха устата му, той откри, че бе и прясна. Но този път ни най-малко не се изненада от тази дребна подробност.
…
Единият от възпитателите на Мат изпревари Дерън и почука на Вратата на болничната стая, после я плъзна встрани. Пъхна главата си вътре и заговори бавно и ясно:
— Мат? Един човек е дошъл да поговорите. Това е Дерън Одегард, който се сражава заедно с теб в твоето време.
Възпитателят се обърна и даде знак на Дерън да влезе. Щом го съгледа, седящият в креслото пред телевизионния екран мъж се изправи.
Бе облечен в халат и носеше чехли, каквито се даваха на всички пациенти. Дерън не видя в него никаква прилика с умиращия дивак, когото беше дотътрил преди няколко дни в болницата. Косата на Мат беше отстранена изцяло. На нейно място бе набола нова, в неутрален цвят. Лицето му беше покрито под очите с пластична мембрана, която служеше вместо кожа. Процесът на пълното възстановяване временно бе задържан.
На масата до него, полузакрити от прогимназиални учебници, бяха пръснати снимки и скици — вариации върху един основен модел на младежко лице. Дерън носеше в джоба си фотография на друго лице — Ай, заснет от съгледваческо средство, маскирано като птица, в деня преди да потегли на съдбоносното си пътуване към Куинсленд. Парадоксите на времето бяха попречили на Новите да се приближат повече до мястото, в което бе извършено убийството.
— Радвам се да се запозная с вас, Дерън. — Ритуалната фраза-клише прозвуча съвсем искрено от устата на Мат. Гласът му беше дълбок — щеше да се наложи да се поработи върху него, докато стане като този на Ай. В момента на заснемането бяха записали и кралския глас. Начинът на говорене на Мат, подобно този на възпитателя му, беше бавен и отчетлив.