Изглежда на майор Одегард бяха оставили да определи точната краска на чернилката. Вероятно „Операции“ сега го шпионираха иззад рамото му, но проклет да бъде, ако тръгне да заблуждава Мат да се наеме да върши работа, за която самият Дерън не би си мръднал пръста, ако зависеше от него. Не, призна си Дерън, дори и АЗ не бих станал доброволец. Какво бе сторила напоследък за него човешката раса? Шансовете на подобна мисия му изглеждаха твърде незначителни. Смъртта вече не го плашеше, но имаше други неща, от които се боеше — физическата болка, например. Също така възможността да се сблъскаш с непредвидимата съдба по време на една такава акция сред полуреалността, наречена „вероятностно пространство“, която хората от Новия свят се бяха научили да наблюдават, но не и да разбират.
— Ами ако въпреки всички лекарства великият вожд все пак умре и не може никога повече да се върне на мястото си?
— Тогава ще се наложи да останеш там. Когато ти потрябва съвет, ние ще ти казваме какво да правиш. На мястото на този крал ти ще живееш живот, какъвто малцина хора изобщо са сънували. И когато изживееш дните му, ние ще те прехвърлим отново в нашия свят, където ще живееш още дълго в слава.
— Слава?
Възпитателят се опита да обясни.
Мат скоро прояви признаци на разбиране и повдигна втори въпрос:
— Ще мога ли да взема със себе си вълшебните стрели, за да ги използвам срещу берсеркерите?
Дерън разсъждава известно време, преди да отговори.
— Мисля, че ще ти дадат някакво подобно оръжие, за да можеш да се защитаваш, но твоята задача не ще бъде да убиваш берсеркера директно, а да реагираш така, както този крал би реагирал при нормални условия.
Мат кимна — бавно и съсредоточено, както и говореше:
— Всичко това е ново и доста странно. Ще трябва да помисля.
— Естествено.
Дерън се канеше да заяви, че утре ще дойде за отговор, но изведнъж Мат зададе два нови въпроса:
— Какво ще стане, ако кажа „не“? Ако няма кой да замени ранения вожд?
— Няма начин ти или някой друг да бъде принуден насила да заеме мястото му. Нашите мъдреци смятат, че ако никой не се съгласи, войната ще бъде изгубена и всички ние ще умрем за по-малко от месец.
— И аз съм единственият, който може да отиде?
— Навярно. Ти беше избран най-напред от нашите мъдреци.
В момента се подготвяше резервна операция за вербуване и изтегляне на още двама мъже от далечното минало, които евентуално биха могли да заместят Ай, но Мат беше най-подходящият, тъй като другите трябваше тепърва да се обучават, а всеки ден беше ценен.
Мат разпери излекуваните си ръце:
— Длъжен съм да повярвам на това, което казваш ти, ти, който ми спаси живота и ми осигури възможността отново да се чувствам добре. Не искам да умра след месец или да гледам как други умират. Значи трябва да постъпя така, както мъдреците искат — да ида и да заема мястото на вожда, ако мога.
Заедно с въздишката на облекчение Дерън освободи душата си и от смесените чувства, които го измъчваха. Той бръкна в джоба си за снимката на Ай.
…
Началникът на „Операции във времето“ седеше в своята малка пещера и наблюдаваше посредством системата си за тайно сканиране. Кимна одобрително с лек нюанс на изненада. Този Одегард е невероятен млад човек! Не показва никакъв фалшив ураджийски ентусиазъм, а винаги си върши добре работата, включително и този път. Деликатно убеди човека да стане доброволец!
Сега вече операцията можеше да започне. Началникът се завъртя на стола си и се загледа в полковник Лукас, който навлече бялата, подобна на нощница роба през главата си и после я смъкна надолу, закривайки пластичната плетена ризница, която го покриваше от врата до коленете.
— Люк, лицето и част от ръцете ти не са защитени — забеляза Началникът и се намръщи. Добър психолог като Лукас не се намираше всеки ден. — Момчетата, с които ще се срещнеш, носят истински ножове, знаеш това.
Лукас беше наясно.
— Нямахме време да измислим цялостно защитно покритие — преглътна с усилие той. — И после, не ще вдъхвам доверие, ако изглеждам маскиран като демон, повярвай ми.
Началникът изсумтя и стана. Постоя малко зад радарния екран, за да види изображението на кораба и купчината зелени малки точици пред него — екипажът, който вече бе слязъл на брега. Сетне отиде до прозореца — широка дупка, грубо изсечена в скалата — и хвърли кос поглед към двата зашеметяващо силни прожектора и готовите за действие оператори. Тъй като генераторите на мъгла отвън бяха много близо до прозореца, не се виждаше нищо, освен разстилащите се във всички посоки талази. Началникът взе и постави чифт тежки очила, като тези на стрелците, които бяха въоръжени с парализатори. Мъглата мигом изчезна. Хората вече се виждаха поотделно, стоящи пред кораба си на няколкостотин ярда от прозореца. Зад тях се простираше, тихата повърхност на Резервоара.