— Добре — рече той неохотно. — Надявам се да успеем да те видим, когато махнеш с ръка, освен ако не те наобиколят и закрият. Ако това се случи, вдигни и двете си ръце над главата и ние веднага ще реагираме.
— Хич не ми се иска някой от нашите да вземе да стреля ей така, Началник — рече Лукас, поглеждайки неспокойно към стрелците. — Ние ще трябва да проведем доста деликатна работа с онези мъже там. Тя няма да е никак лесна, да не кажа, че ще е невъзможна, ако ги шашнем съвсем. Бих предпочел само да ги замаем леко с упойващи вещества и да им създадем подходящо настроение, след което ще им зададем някои уточняващи въпроси.
— Детайлите зависят от теб — вдигна рамене Началникът. — Взе ли газовата маска?
— Да. И помнете, че трябва да им поставим успокоителните в питиетата. Те са физически доста уморени и може да заспят веднага. Но не се колебайте да използвате и газ, ако се наложи. — Лукас се огледа за последен път.
— Неколцина от тях вече бродят по брега — обади се радарният оператор.
Лукас скочи.
— Тогава тръгвам и аз. Къде са слугите ми? Готови ли са? Кажете им засега да останат вътре.
Краката му, обути в сандали, изтопуркаха надолу по стъпалата.
…
Пясъчният бряг преминаваше в равнина с камениста почва и рядка трева, от онази, дето вирее на сянка. Харл остави по-голямата част от екипажа на самия бряг, за да брани кораба, ако се наложи и се отправи с шестима избраници към вътрешността.
Изследователската група не отиде далеч. Едва бяха прехвърлили първия хълм, когато видяха една висока фигура да се насочва към тях сред мъглата. Фигурата дойде по-близо и се превърна в мъж с впечатляваща осанка, облечен в бяла роба, каквато носеха Добрите Магьосници от древните религии.
Без да показва и най-малка изненада или страх от срещата си със седемте въоръжени морски вълка, човекът ги наближи и спря, вдигайки ръка в мирен жест.
— Казвам се Лукас — рече той простичко на родния език на Харл, с лош акцент, но при своите пътувания Харл бе чувал и по-развалени говори.
— Нека зададем няколко „остри въпроса“ на тоя — рече Торла и веднага се хвана за кинжала.
Човекът в магьосническо одеяние повдигна вежди и леко помръдна дясната си ръка. Вероятно жест на възражение, а може би даваше или пък се приготвяше да даде сигнал някому.
— Нека изчакаме — изръмжа Харл. — В тази мъгла цяла армия би могла да лежи скрита на хвърлей стрела оттук.
Той приветливо кимна на Лукас и съобщи своето име и тези на придружителите си.
Човекът в бялата дреха се поклони и рече вежливо:
— Къщата ми е наблизо. Позволете ми да ви предложа гостоприемството си.
— Благодарим ти за предложението — рече Харл и хич не хареса несигурната нотка в гласа си. Вдъхващият доверие вид на човека го обърка. На Харл му се щеше да попита в коя страна се бяха озовали, но не искаше да издава невежеството си.
— Приканвам ви — рече Лукас, — да дойдете всички в къщата ми и да се нахраните до насита. Ако желаете да оставите хора да пазят кораба ви, ще наредя да им бъдат занесени на място освежителните напитки и ястията.
Харл измърмори нещо неясно и за момент се поколеба. Опита се да си представи как Ай би посрещнал тази странна покана. На Лукас не му бяха необходими качества на ясновидец, за да се досети, че седемте моряка са пристигнали току-що по вода, но щом знае колко човека бяха общо и колко кораба имаха, трябва да беше шпионирал.
— Почакай ни тук — рече му най-сетне Харл. — След малко ние и седмината ще дойдем с теб. — Двама останаха при Лукас, докато Харл и другите се върнаха отвъд възвишението да обяснят на своите положението. Някои от тях също изявиха желание да сграбчат веднага магьосника и да му зададат остри въпроси.
Харл поклати глава:
— Това можем да свършим по всяко време. Чародеите са упорити и горделиви хора, а изтече ли веднъж кръвта на човек, после трудно се връща обратно във вените, ако се окаже, че е била пусната по погрешка. Ще го наблюдаваме отблизо, докато научим повече. Ако ви дадат храна и напитки, отнесете се вежливо към приносящите. — Нямаше нужда да предупреждава мъжете да бъдат по-осторожни. Те и без това бяха готови да нападнат дори собствената си сянка.
Харл и шестимата му спътници наобиколиха Лукас и тръгнаха към вътрешността заедно с него. В негласно разбирателство те създаваха впечатлението, че обграждането е случайно и непреднамерено и техният гостоприемен домакин всъщност не им е пленник. Явно и Лукас нямаше намерение да протестира, тъй като не показваше никакъв признак на тревога.