Харл се учуди. Неговият ум беше съвсем ясен… И все пак трябваше да е по-внимателен, по-предпазлив, отколкото беше. Нали така?
— Тъжна новина е тази за смъртта на Ай — рече Лукас тихо. — Би била наистина тъжна…, ако беше вярна. — Чародеят се беше свлякъл ниско в стола си, напълно отпуснат, сякаш бе забравил достойнството си.
Странно, но никой не се засегна от двусмисленото му подмятане, което ги уличаваше донякъде в лъжа. Мъжете просто отпиха пак и промърмориха нещо с погребален тон.
— Видяхме го как умря! — рече Харл.
— Тъй ли?
Харл беше свил големите си ръце в юмруци, спомняйки си колко безсилни бяха срещу дракона.
— Видяхме го да загива по такъв начин, че, по дяволите, смъртта му почти не е за вярване!
Лукас се наведе напред заинтригуван:
— И как се случи това?
Харл му разказа със заекване. От приказването гърлото му пресъхна и, забравяйки какво беше решил, отпи от бокала. Дори в собствените му уши истината за дракона звучеше като нескопосна лъжа. Как тогава щеше да му повярва крал Горбодук?
Когато разказът на Харл завърши, Торла се надигна, сякаш за да говори. Момичето изпадна от скута му и се приземи с писък върху меките си задни части. С лице, излъчващо несвойствена загриженост, той се наведе, за да й помогне. Но тя му се изплъзна и Торла просто остана приведен. После седна отново, тръсна глава на масата и… захърка.
Другарите на Торла — поне тези, които още не бяха на границата на заспиването — се разсмяха. Всички те бяха уморени… Не. Нещо не беше наред. Не би трябвало да са пияни от един-два бокала с бира. А ако ли пък бяха пияни наистина, то някои от тях щяха да почнат да се заяждат. Харл, който размишляваше учуден върху това противоречие, отпи още една глътка и реши, че е най-добре да се изправи в цял ръст.
— Вашият крал не е мъртъв — повтаряше чародеят монотонно. — Не е мъртъв. Не е мъртъв! Защо е нужно да вярвате, че е?
— Защо ли? Та ние видяхме как… как драконът го отнесе. — Но Харл вече не беше толкова сигурен какво беше видял и дали си спомняше всичко точно. Какво ставаше тук? Той се олюля на краката си и почти извадил меча си, изграчи:
— Предателство! Ставайте!
Очите на хората му се бяха опулили като стъклени. Лицата им изглеждаха глупаво. Някои понечиха да се вдигнат и да откликнат на неговия призив, но после се гътнаха назад и седнаха отново. Полягайки върху масата, те заизтърваха оръжията си, които се плъзгаха и падаха на пода.
— Магьоснико! — изломоти един от мъжете, обръщайки умоляващо очи към Лукас. — Кажи ни пак, че нашият крал е жив.
— Той е жив и ще живее!
— Той… той е… — На Харл не му стигнаха силите да произнесе, че кралят е мъртъв. Ужасен незнайно от какво, той залитна назад. Мечът му излезе от ножницата и се озова в ръката му. Да нарани някого за нищо беше чудовищно престъпление, но той бе толкова изплашен, че бе способен на всичко.
— Не приближавай! — предупреди той чародея.
Магьосникът също беше станал, без да се страхува, тъй като между него и Харл се намираше масата. От пазвата на дрехата си той извади маска на животинска глава със зурла и я закрепи на лицето си. Гласът му долетя отново, вече по-плътен:
— Тук никой не ще ви причини вреда. Аз споделих с вас питието, което прави мъжете миролюбиви. Седни долу и разговаряй с мен!
Харл се обърна и хукна към вратата. Навън мъглата засвистя в дробовете му. Той тича, докато стигна хълма, от който се виждаше акостиралият кораб, и откри, че мъжете, които бе оставил там, или бяха мъртви, или спяха. Половин дузина получовеци-полузверове със сиви зурли подреждаха телата им в редица на брега. Онези от екипажа, които все още се движеха, не оказваха съпротива, а се оставяха да ги водят като впрегатни волове.
Беше се случило нещо много лошо. Инстинктивно Харл потърси меча и брадвичката си, но си спомни, че ги беше изтървал някъде.
— Всичко е наред — разнесе се успокояващият глас на Лукас зад гърба му. Когато Харл се обърна, чародеят продължи: — Твоите хора просто спят. Имат нужда от почивка. Не ги буди.
— Аха, така значи! — Харл въздъхна с облекчение. Той подозираше, че няма нужда да се безпокои, не и на този чуден остров с пенлива бира и искрящ въздух, с приятелски настроени люде, които винаги казваха истината. Той видя, че зверовете със зурлите са просто хора с маски на лицата, като тази на чародея. Те се отнасяха внимателно с неговите хора. Харл погледна Лукас с доверие, очаквайки онзи да му съобщи още добри новини.
Лукас въздъхна зад маската:
— Ела — рече той и поведе Харл надолу към самия край на брега, до водата, където морският пясък беше идеално измит от малките вълнички.